Jun 1, 2013, 10:39 AM

В търсене на вечния двигател – 1 

  Prose
580 0 2
3 мин reading

                                                                                  Посвещавам на

                                                                                  българския Индиана Джоунс –

                                                                                  доктор Георги Китов - археолог

                                                                                  и траколог

 

   –Добре дошли, сър! Очаквах Ви! – младежът се приближава и вежливо подава ръка.

   –Здравей, Абдула!– предварително съм запознат кой ще ме посрещне.

   Двамата веднага се отправяме към автомобила, паркиран в близост до пристана. От тук до хотела разстоянието е не повече от три километра, но новодошлият трудно се ориентира сред  множеството тесни, изпълнени с превозни средства и хиляди пешеходци улички – в един нескончаем лабиринт, притиснати от двете страни от разностилието и пъстрите фасади на сградите. Редици от палмови дръвчета опасват крайморското шосе. Клонките им леко се привеждат и поклащат от гальовния повей на морския бриз.

   –Обичам пальмите, мистър Календжиев! Вкъщи имам мно-о-ого пальми!... Царски растения! Тях Озирис сигурно най-много е обичал!

   Абдула е истински сладкодумец, но аз твърде малко обръщам внимание на мелодичната му реч. Мислите ми летят далеч оттук, към онова тайнство, към онази многовечна загадка, която все още очаква своето осмисляне... Колко изследователи, пътешественици, учени специалисти, иманяри и какви ли не още са търсили богатствата, неразгадаемите тайни, формулите на Египетските пирамиди – тук, в Египетската пустиня?... Пясък. Много пясък! И как да го изринеш всичкия?!... Стотици хиляди тонове пясък!

   В далечината се виждат огромните каменни тела на Египетските пирамиди. Все още стоят непоклатими, макар и засегнати от времето – от вятъра, слънцето, дъжда... Неми свидетели на отминалите векове, те със сигурност помнят всичко, което се е случило по тези земи: със сигурност помнят и човешкия възход, и срама, и блясъка, и тщестлавието, и раболепието?

   –Колко ли хора са участвали в построяването дори само на една от пирамидите?! – пита с явно доволство и завиден местен патриотизъм Абдула, който без съмнение знае отговора.

   –А как да бъде открита формулата за построяването ú? – на свой ред задавам реторичен въпрос, като веднага сменям темата на разговора.

   –Изглежда отговорът на този въпрос трябва да търсите на самия връх на пирамидата, сър! – усмихва се Абдула.

   Да, предстоеше ми сериозно изкачване нагоре към тайните на Божественото проникновение – там, където човешката мисъл е в състояние единствено и само да гради хипотези! Но колко по-важни са решенията... и колко от тях древните са познавали? А ето че отново и отново са необходими изследвания, доказателства, анализи – все по-задълбочени, експертни, в тази толкова позната и употребявана на пръв поглед материя: археология и история, религия и философия, астрология, астрономия и бог знае само още какво... Стига този път средствата, предвидени за експедицията, да се окажат достатъчни, постигнатите резултати ще си струват!... 

   Абдула завъртя волана на автомобила почти машинално, когато пред погледите ни се изправи красивият хотел, построен изцяло в арабски стил. Настаняват ме в широк, луксозен апартамент с изглед към Пирамидите. В очакване на плодовия сок и чашата цейлонски чай се приближавам до прозореца с далекоглед в ръка. От това място гледката е директна, за да мога съвсем спокойно да разгледам каменните гиганти и да ù се насладя... Каква Божествена красота и страхопочитание!... Ето ги символите на египетската култура, на размаха и мащабността на древната цивилизация! Духовете на фараоните и тези, на вградените сред каменните блокове духове на простосмъртни човешки същества отдавна са изпълнили богоугодните си мисии. Гробниците на фараоните са празни, лишени от духовния си заряд, но запазват богатия и солиден потенциал, натрупан от култови тържества и ритуали, от факлени шествия и поклонения, плод на всеобщата религиозна почит от страна на милиони богомолци!... Е, в пирамидите и днес могат да възникнат "екстремни" ситуации, да се случат дребни произшествия от прибързаните и невнимателни действия на хора – най-често изследователи, защото трудно непосветеният човек, без схема и чертеж на  цялостната конструкция и вътрешната уредба на пирамидата, може да се ориентира в сложния лабиринт, в плетеницата от математически свръхточно изчислени коридори, зали и други помощни помещения. Изглежда тези, които са проектирали пирамидите, са си служили с картата на откритото звездно небе, под което са били издигнати пирамидалните храмове? Става дума за "наложени" проекции, но и за методическите способи на онази древна математика, която много прецизно за времето си, без компютри и електронни "мозъци" е сътворила Чудото – огромните каменни Пирамиди, генериращи, акумулиращи, съхраняващи задълго и отдаващи свръхмощната Божествена енергия и светлина!

   Пирамидите са привличали мълниите, отразявали са слънчевата светлина през деня, тяхното сияние в нощите и особено при пясъчни бури ги е превръщало в далечни пътепоказатели – нещо като морски фарове, само че сред бурно пясъчно море – даващи верен ориентир на войските и насочващи керваните, натоварени със стока... Колко улеснени сме днес, в информационната епоха, с компютрите, с мобилните телефони, с радиостанциите, с всякаква свръхмодерна техника за придвижване и комуникация!...

                                                                                                                   (следва продължение) 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??