В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия. И, ако таман я беше запалил – имаха време даже да обсъдят кой отбор ще купи тазгодишното първенство и кой играч ще пласират нейде по чужбинско, та чорбаджията му ще инвестира в някоя местна награда…
Оказа се, че двамата са в една посока – Иванов имаше среща с някакви немци в ресторанта до езерцето, а Петров… Абе, и той смотолеви за някаква среща, но съседът му беше наясно кога да разпитва...
Пред тях се очерта големият стадион. От него се разнасяше ревът на публиката, гърмяха пиратки, издигаха се фойерверки… Явно се играеше голям мач. Но и двамата се спогледаха учудено – вярно, че не ходеха по игрищата, обаче имаха някаква представа и, поне според нея, днес не би трябвало да се играе. Без ...