Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.
- Адаш, твоят списък се оказа по-могъщ от паспортите, бе! - провикна се един зевзек от групата. Последва бурен смях.
Идеята да посетим Албания, макар че ми дойде малко неочаквано в началото на пътуването, се оказа страхотен шанс! Напрягах ума си да си припомня какво знам за тази държава. Ами - нищо. Някакви откъслечни спомени, че е бивша соц, а основният поминък бил производство на асфалт (или азбест?) - тъй учехме на времето. Ха! И изразът "албански реотан" ме усмихва! И никакъв спомен от историята, че на три пъти територията на тази държава е била българска. Впрочем, и сега тук имало около 150 000 българи.
Представях си я като голи бели скали. Май нещо такова означава "Албания" на италиански. Пък и "шиптъри" означавало "скални орли". По време на т ...