Здравейте, драги читатели!

       Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде  хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, нали? „Вампири, таласъми… моята първа среща с тях”. Е, среща?! То, за да срещнеш някого или трябва да те споходи  случайността, или целенасочено да го търсиш. В случая, ако взема да чакам някаква си случайност, ще изтърва сроковете за конкурса, а толкова много ми се явява на конкурс.

       Помислих, помислих, до колкото мога да мисля и си казах: Хайде, бе, аз съм намирала два лева на улицата, без да търся, че ако се разтърся едни вампири и таласъми ли няма да намеря… Хайде, бе! Какви обувчици, роклички и аксесоари намирам в МОЛ–а, че всичките ми приятелки не могат да спрат да ахкат и охкат, че  едни вампири и таласъми ще ми се опрат, за да разкажа цялата си одисея. Защото си е одисея намирането на безценни неща в МОЛ-а.

       Имам обаче една забележка: Ама, моля ви се, като обявявате такава страховита тема, не я пишете с такъв шрифт и оцветявайте в синьо. Аз пилот ли ще ставам в синята небесна шир или таласъми и вампири ще търся? Напишете темата с разкривени черни букви, вземете ги облейте с червено – цвета на кръвта. Аз ще ви уча как да вдъхновявате, сякаш нито комикси сте чели, нито филм на ужасите гледали, само едни Откровения, Откровения и толкоз. Ама то и кога ги гледате. Никога по тъмна доба.  Както и да е, въпреки вашите минимални усилия, аз проумях  след дълго умножение идеята на  темата.

     Конкурс на тема: „Вампири, таласъми… моята първа среща с тях” Конкурс, конкурс, конкурс… Ха, че това било кон и курс, драги читатели! Охооооо, край с пазаруването! Трябват ми кон и курс да спечеля!

      Вдигам  телефона  и с възможно най-милият тон се обаждам на мъжа си и му казвам, че от утре спирам да пазарувам всичко друго, освен кори за баница, масло, мляко, сирене и яйца. Хич не се чудете, че ще пазарувам само това. Мога само баница да правя. А  съм чувала, че за да  удовлетвори желанието на жена си, един мъж трябва преди всичко да е нахранен. Всичко му минавало през стомаха. Е,  на моя само баница ще се наложи да му минава, защото аз съм всичко за него, а не бих искала да ме изяде все пак. Както и да е, след тази новина мъжът ми онемя. Откога не е ял баница , ако знаете… Използвам аз  краткотрайния му период на мечти за ухаеща, топла баница и му заявявам, че ми трябва кон и курс и за целта трябва да ми купи кон, по възможност бял, арабски (така съм чувала),  с лека звездовидна черна окраска на челото, че ако яхна  чисто бял кон, ще  се наложи да обличам мъжки дрехи и парфюми да рекламирам. Не ми е такава целта. Трябва  да се запиша и на курс обаче, защото само кон без курс, не прави конкурс. И какво си мислите? Отсреща ни вопъл, ни стон, Съвсем онемя моичкият. Няма лошо мъжът ти да мълчи, но точно в такъв момент, на една жена и е необходим скорострелен потвърдителен отговор. Затова снишавам плътния си глас до най-ниската октава и прошепвам, че след петнадесет минути ще затворят кварталната бакалия и ще се размине  с баницата тази вечер.  Какво, какво ли? Получавам скорострелен  утвърдителен отговор.  Еххххххх, от утре  ще имам кон и курс! Няма да обикалям улиците пеша да търся вампири и таласъми, я!  Уффф,  сега трябва да си лакирам ноктите, направя прическата, избера тоалет, за да ида  да купя   продукти за баница. Направих го, но  бакалията затворила. Аз ли съм виновна, че не съобразява работното си време  с мен… Чудесно оправдание е  това работното време, затова че няма да има баница тази вечер.  И мина да ви кажа… тази вечер мина. От утре с кон на курс. За петнадесет дни трябва да съм утвърден жокей, за  пет намирам и вампири, и таласъми, провеждам  среща с тях в НДК и ви разказвам как е протекла последните пет минути, преди да бие  камбаната за срока на конкурса.

         И така…. Днес кон и курс, утре кон и курс, в други ден пак… Цели петнадесет дни кон и курс. Връщам се уморена, баня,  маникюр, лак, прическа, избор на тоалет, бакалията затворена. Да не ви кажа, че като почнах да търся вампири и таласъми, яхнала коня, каква умора беше и как ме изтощи.  Винаги се прибирах след работното време на бакалията.  На всичкото отгоре ни вампир, ни таласъм, поне по един да бях намерила, щях да преглътна празната зала в НДК. 

       Петнадесет минути преди края на срока за конкурса ни вампир, ни таласъм. Язък, че изтървах  промоциите в МОЛ–а. На всичкото отгоре да не говорим, че не можах и да се впиша в работното време на кварталната бакалия. И в следващата минута какво си мислите?  Мъжът ми с треперещи пръсти отваря вратата и пред мен се изправя жив таласъм, вампирясал от глад, в множествено число. Такова облекчение получих, че нито търсенето ми, нито конят, нито курса ми са били напразни. Вампир и таласъм на едно място, на самия праг на къщата, при това в множествено число. Дори се зарадвах, че работното време на бакалията си е съвсем нормално. На секундата тикнах в ръцете на мъжа си  едно пакетче солети, което му се видя печена пуйка, усмихнах му се миличко и се настаних пред компютъра. За пет минути  написах цялата си одисея и в последната секунда изпратих шедьовъра си.

     Така че, мили дами, наложи ли ви се да намирате вампири и таласъми и да организирате първата си среща с тях, винаги можете да го сторите, като превърнете един мъж в такива в множествено число.  Трябва ви само конкурс.

      Моля, това, последното да не се чете от мъжката аудитория.  Тя да чете само, че винаги съм с маникюр, прическа и подбран тоалет, за да ме оцени подобаващо.