Ваша Никоя
Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и самота сърце на девойчето. Самото то беше вперило малкото си личице пред екрана и попиваше…Никой не знаеше точно какво гледа, но нежната ръка трепереше, несигурно някак тънкото пръстче натисна Enter. Клавишът потъна и изстреля някъде в невидимото пространство информационна частица, отронила се като боя от старо корито. И макар сълзите да капеха, набраздяваха и зацапваха нежното, все още по детски лице, песента продължаваше:
…Само пантите скърцат,в такт разказват и те,
че оголено всичко е пред чуждите погледи.
И недейте търсете там фалш и лъжи -
поникнало там е жито,сварено за помени…
***
…Има плевели много, има здрави лиани,
задушаващи даже малки, малки искри
на мечтани простори, на забравени рани -
кой се радва и кой ли дълго, дълго тъжи?...
„Имате поща!” – записука в слушалките ми. Стреснах се. Избутах стола и спуснах дългите си крака на пода. „Интересно!” – помислих си. Тук не ми пишеха случайни хора, а само братята - хакерчета, с които се забавлявахме да ровим из нета и за удоволствие се пробвахме кой, коя парола ще хакне бързо от другия. Смръщих чело. Тази поща ми беше позната.Тези знаци – също. Някак скоро май се пробвахме с едно аверче да извадим някоя и друга „кирлива ризка” от чата, и да видим какво ще се случи с прословутите социални статуси, които гонят някои хора в нашето информационно време. „ Забързаното време има нужда от умни хора!” – би ме парирал баща ми.
„ Абе, има нужда! Друг път! По-скоро ти си мислиш, че малките "фльорци", с които се хващаш имат нужда от твоите старчески услуги! „ – ядосвам му се често, просто, защото ме дразни,че се прави на едва ли не, че е хванал Господ за ... Въобще, винаги де!Ядосвам му се ! Прави се на умен, ама не спряха и да го лъжат "силиконките", които сменя все едно са нови лъскави панели за смартфон. Хаквам им фейсбучетата и айдеее, изскочило зайчето от торбата! Смея се! А като се сетя, че майка ми, що сълзи изля, заради песа му с пес! Ама живот! Хич не ми дремеше, че тоя ми е баща! Иска да му приличам, ще му приличам, ама по друго, а не по това, което той си мисли, че е светско и „готино”.
Отворих писмото. Имам си защити и сменям паролите си на седмица. Дълги са и са сложни. Все пак, много ме бива в това! Я да видим сега, кой ми е пратил "честитка"! И се зачетох…
Здравейте,
…Всъщност…май така не се започва разговор с непознати. Може би „Добър ден!” ? Да!? Знам, извинете!…Бавя се, но не искам да Ви обидя или да нараня!…Чудех се само, дали ще видите това? То…щом другото сте видели, открили сте толкова много неща и ми помогнахте, да разбера коя съм…значи, и това ще прочетете. Старая се!…Надявам се да съм го написала грамотно…Липсва ми реч на мен. Аз съм на 17 години, но ще дойде време да навърша и 18…Знаете сигурно?! То няма как да не сте видели…все пак нали сте открили истината за това, всъщност от къде съм и какво съм. Аз съм много дребно за годините си. Доскоро хвърлях половината храна на котката на старата съседка от долният етаж, та успях да отслабна. Сега още повече се губя между съучениците си и заради дребният си ръст. Пак не ме забелязват много. В книгите има един израз, май беше прилича на „сиво мишле”. Аз май съм нещо такова – сливам се със нищото. Та, кръстена съм Йорданка. Данка ми викат официалните родители.(Вие/Ти знаеш или знаете защо е така ) Иначе едно момиче от моя клас ме нарече Даца, и така си останах…Сега съм Даца! Приятно ми е! Не знам, обаче, дали на Вас е така?
Възхищавам ви се! Ако сте? Или си ти? Не знам. Слаба съм в литературните излияния. Един разговор като хората не мога да започна…нито пък да спечеля приятели. То, затова така, малко се отклонявам :) . Извинявай да питам : Усмивки приемате ли? Сигурно знаете как се пращат такива неща…Писанията ми де…Аз наскоро имам профил във мрежата…но …мен никой не ме знае. Отскоро? Да! Качих някоя и друга снимка – селфи, но не съм много добра и излязоха разкривени. Ама ги качих, поне ще ме познаят такава. Все пак съм аз. Май беше преди две години, когато започнах в новото даскало и си харесах едно момче. Ники се казва. Всъщност ми е съученик. Винаги седи смръщен на последният чин. Ама не мога да спра да мисля за него. Само това е, не го притеснявам, то, къде ти! За последната година да сме си казали само:
- Нямам химикал, бе госпожо!
- Ето, заповядай! Може да не го връщаш! – му отговарям аз.
И това е. То с мен какво друго да си говорят хората. Пък и Ники има лош навик да гризе края на моливи и химикали – не обичам наръфани неща. …
Тук спрях. Изпуснах проклетият молив от устата си. Ама си! Даце!!! И продължих забил поглед в екрана и извил врат, като костенурка, а сърцето ми здраво биеше в мен:
… Ама вие и това знаете! Защо ли да Ви го разправям пак. Много го харесвам, но това са само мечти. Една Никоя не може да си позволи да се глези. Та, просто няма на кого да кажа…то ненужна съм и само преча, а и тези неща, които ми показахте…Благодаря! Сега поне знам, че няма как толкова много да се срамуват от мен и да ги разочаровам, защото аз просто не съм тяхна…Да, не съм тяхна… Биология…Глупава съм, не е точно това, беше, май…ДНК. Да, ДНК нямам, така, че е нормално да не мога да приличам по нищо на тези двама добри хора, които всъщност са ме прибрали просто, защото са имали нужда от дете. Само, че не са избирали правилно…аз не мога да бъда така добра, интересна и учена като тях, просто, защото те не са мои родители.Никой не търси обич от една Никоя, нали?
А, моите…Всъщност, може ли някой от нас да каже,че притежава майка си и баща си? Не…
Та исках да кажа, че сте много добри. Как само успявате да разбиете всичко…пароли…разбърквате профили, снимки, (моите са зле, така че разбирам защо не се използват, поне за момента, че ще изплашат някое дете) и отваряте вратите на неща, на истини…които изясняват това, което всъщност не съм. Но моля Ви, бъдете деликатни към това какво качвате и пращате. Пазете своите лични данни, а и тези на Вашите любими хора. Да, няма как да се опазим от всичко, но е достатъчно да опитаме, нали?Мисля, че наскоро в интернета четох за нов вид документ, определящ нивата на достъп и възможните реакции при лоши последици от това да ти открият данните. Измами, конфликти – игра на животи. Не искам на съседката,мила старица е тя, отдолу да я излъжат и да и вземат последните пари, някой, който случайно е открил, че единственият и син е в чужбина със семейството си и понякога и праща някоя пара. Тя не ги харчи, събира си ги.
- За децата, като дойдат! – казва замечтано на майка ми.
Не искам и някоя майка да плаче над снимката на детето си, която някой я е „постнал”, за да се подиграе на пухкавото малко сладурче. За мен не мислете – аз така или иначе си бях Никоя, просто не знаех думата. Та , благодаря,че ми отворихте вратата на истината. Но моля Ви, не пращайте повече пакета с документи за това, че съм взета от дом за изоставени и ничии деца, ако ги види мама ще плаче. Аз не искам да тъжи, и така съм достатъчна, че не мога да бъда красива и умна, като нея. Поне да не я тревожа и с това.
И, какво да Ви напиша още…Не знам!. Аз не съм по приказките, но може би още веднъж да Ви (може и ти) благодаря за това, че извадихте(или извади) истината на показ.То аз не съм кой знае каква истина, де…Ама поне сега знам, че съм никоя, намерих поне едно определение, което да „ми отива”, както казва майка ми...Всъщност, извинете, както казва моята” не-майка”, защото тя е такава, нали? Не знам кой сте, нито кои сте…Ако сте!...Но хубаво е човек да разбира къде му е мястото, а до моето „ненужно за никого” се намести и „никоя”. Така май е по-добре. Все пак, бъдете мили и деликатни към другите. Пазете личното им пространство и не ги наранявайте. Всички милеят за близките и приятелите си. Те - другите, така и така не познават болката. Аз обичам да гледам как в непресторена радост светят лицата им, затова, просто Ви моля, пазете това. Мисля си, че не е за всеки поносимо и възможно да понесе на крилете си тази тъга. Те са Важни ! Мен ме няма, откакто родила съм се.
С искрени мечтания и даваща цялото си мизерно щастие на Света за Вас,
Ваша, Никоя
Скочих! Нямате си и представа какво ме жегна отвътре: „Моята Даца! Наранил съм с глупавите си шеги, моята малка Даца! „ Кой ме караше? Защо трябваше да си играя с чуждите животи? Сега вече бях и наранен и ядосан на самият себе си. Захвърлих всичко, грабнах си якето, изскочих в коридора стискайки здраво смартфона си, там на картата имаше една точка. Това беше Даца, която излизаше от входа на техният блок и се отправяше да храни гълъбите в малкият парк. Набързо обух кецовете и прелетях трите етажа до изхода.
Запъхтян, най-после се спрях. Пред нея. Тя се стресна, сведе очи и обърна глава. Винаги така правеше, пък аз си мислех, че не ме харесва. А, то- обратното!
- Здрасти! – заговорих я.
- Не нося химикал. – отвърна ми тя, като изсипваше последните трохи от торбичката на гълъбите кълвящи лакомо.
- Не ми трябва химикал! Искам да бъдем приятели!
- Не може! – тихо ми отвърна тя.
- Защо? Аз те харесвам! – отвърнах и припряно.
Тя стреснато ме погледна. Очите и се разшириха и аз за пореден път се убедих колко е хубава.
- Аз…съм Никоя! – едва се пророни от устата и.
Аз, глупакът му глупак, като че ли процесорът ми изтрещя, ухилен се доближих до нея, наведох се и почти извиках в ухото и:
- Може и да си никоя, но си точно, моята Никоя!
…И отблъскват се страх, непонятни окови -
Не лъжете се!- Тук лъжата е с мирис на дим
и усеща се, но подзема я вятъра
и разнася я – чист кристален блести,
всеки нов преродил се от нищото ден.
И зари разпиляни, гонят всичко навън
със разкъсани рани, душата сълзи,
а сърцето гори и ужасно боли.
Няма, няма къде да се скрие и…
Вярата!
***
На дървото приседнали едно до друго, клатеха крака две малки създанийца – дечица.Едното видимо с бледо червена почти ефирна кожа, сребриста дълга косица и странни бездънно ясни очи. Хубаво момиченце. Другото - безплътно цветно като дъгата в дъждовното небе беше момченце. Изписано и красиво светеха ангелските му черти, пърхаха крилцата, колкото да запазва равновесие върху клона.
- И сега какво? Ама са лигави тези хора! –изчурулика ангелчето възмутено от гледката на високият младеж, хванал здраво ръката на дребното срамежливо девойче и навел се бързо, за да открадне една целувка.
- Еее, ама виж колко е романтично! Той поне е поправим – избра друго, не това, което си мислеше, че ще му начертае съдбата.
- Не съм си мислил нищо!Аз да не съм човек! Ама, че сте момичетата! Трябваше да я остави закована на пирони. Така и се падаше, като не знае как да си защитава данните. Тути –фрути, мрън-дрън, абе голям майтап щеше да е ако се бъзикаха със нейната снимка от този техният фейсбуко.Всички се фръцкат там, ама никой не му иде да се сети,че снимките се свалят без проблем.
- Не, фейсбуко! Ама си – глупави момчета! Фейсбук – от лице и книга. Има снимки, хората си споделят, запознават се…Изпращат на близки и познати тъгата, радостта си. Липсват си!Обичат се! Ето това е хубавото на човешкият свят – малко, но качествено!
- Та ти си дяволица! -учуди се ангелчето, загледан в изведнъж появилата се аура , около момиченцето -дяволче . – Как ще имаш ангелска душа и ангелски криле? Ма светиш и имаш!
Малкото бледо червено момиченце се усмихна с най-топлата усмивка, която съществуваше, извън царството Божие:
- Ми, какво да направя като мама е Ангел! – отвърна то и впи светлите си като езерни мъниста очи в нежното трептящо тяло на ангелчето, после нацупи устнички и продължи:
- А и аз не те питам защо такава божественост и красота има рогца, нали?!
- Ама аз съм си дяволче! – възнегодува момчето - ангел и се превъплъти в естествената си същност.
- Е, така де! Винаги съм се чудила защо нямате крила, пък то било, защото не виждате по-далече от вирнатите си нослета.- отговори момиченцето и отново се засмя с най –звънкият и мелодичен смях, съществуващ на земята.
- Превърни се в чист ангел, тогава! Вече не е нужно да се криеш, аурата те издаде!—отвърна смръщило вежди дяволчето. Едно момиче така да го изменти, при това ангел – направо му горчеше в устата на малкият калпазанин, пък и бе почнал да харесва интересното си другарче. - Аз се показах, сега е твой ред…
- Че аз също съм открита! Дори не съм се крила! – отвърна учудено дяволичката.
- Ай, стига бе! – захълцика от смях ангелчето-дяволче - Защо майка ти ще избира дявол…Ангел е все пак!
- Аз не питам такива неща! Просто е - ако не беше избрала да имам точно този баща, мен нямаше да ме има сега.
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добро утро и благодаря ти , Марго! За мен е удоволствие,че си го прочела.Поздрави!
-
Харесами. Много интересно! Гласувах с кеф!
-
Линасветлана, Младен благодаря Ви! Много сте мили! Стопляте душата ми още повече.
-
Поздравление, Лиа. Давам гласа си за теб и хубавия ти разказ. Успех!
-
Поздравления, Лия и глас от мен!
-
Всъщност, това е и причината защо звездите толкова често се развеждат. Защото се влюбват и женят под влияние на сюжетите на филмите, в които играят. Това е като "любов назаем" и не е истинска, тя си е на прототипите, по които са създадени филмите. Брад Пит и Дженифър Анистън, актьорите от "Гордост и предразсъдъци", примерите са много. Знам, че ще прозвучи жестоко и неразумно от моя страна, но ми се струва, че Уилям и Кейт са в тази категория. Дано да греша. А симпатягата Хари ще извади късмет, колкото и да изглежда обратното. Макар че кой знае - врачките, светците-пророци или прост тези със здравия разум?
-
Всъщност, Петре, не я обичат нея, а тичат след интуицията ми. Глупавите се дразнят и отмъщават, умните го използват, за да трупат рейтинг. А някои и двете. Усмивка.
-
Темата за хакерите ми е болна. Едно е да ползваш интуицията си и да побеждаваш, това е като да ползваш талант, дар е и е феър плей, друго е да взломяваш компютри и да крадеш. Едно е да подражаваш на вече публикувани и популярни неща, които всеки може да разпознае, авторите на които са получили и известност, и пари за тях, а ти да не получиш нищо, друго е да ограбиш някой абсолютно неизвестен автор и ти да печелиш популярност на негов гръб. Наказанието трябва да отговаря на престъплението. Това са "клоунски" номера, съзнателно не употребих прилагателното в женски род, което е по-популярно. И със самочувствие и усещане за вседозволеност да гледаш с презрение на "глупаците". Здраве да е, после Господ наказва, а "глупаците" са наречени "убийци", това сигурно е по-утешително за тях. Кой ли ще ми прочете стихотворението, след тези обстойни коментари, ставам досадна, нали? Ех, тези провокации!
-
Благодаря за подкрепата, тогава! Петър, аз давам от себе си, който иска да ми върне обич.
-
Упс, то аз май имам наскоро имен ден. Рожденият ми ден вече беше омаскарен с Пижо, Пенда и Дженда /на първи март е/, сега и името на Светата Дева трябва да получи джендър окраска. И Светата Майка да се свързва с пчелата-майка. Мъка, мъка Инстанбулска!
-
Гласувах, макар че ти вече спечели, Лия. Обичта на хората.
-
Там, където пиша коментар, се струпва рояк от кошера, всъщност аз те черпя, не ме затрудняваш, с радост помагам, както мога. Толкова се стараят да ме опровергаят, че ви препълват коментарните полета. Дали скоро нямаш рожден ден, че ИНТУИТИВНО ти правя подарък?
-
Зная, любима Наде! Зная..!
-
Сладури сте ми всичките! Усмихвам се - Хубави хора сте вие! Ами не знам дали ще ми стигне това поле..да върна обичта и прегръдките Ви. Рени ,стига да отговаря на правилата - нищо против- аз съм си написала, че разказа е за всички Вас. Черпя Ви така да се каже, който обича, да си хапне, който не му харесва вкуса - моля,може да го изплюе. Все пак сега няма да мъчим хората. Мариянка, благодаря ти, че се почерпи и ти е харесало. Румяна - всяка дума и глас е ценна за мен, не толкова за конкурса, а че ти е харесало.
Мария, Благодаря ти! Аз харесвам петиците - само тях ми пишеха в училище, не ми стигаше време за повече. Но пък имах и други оценки - обичам различното. "Повторението е майка на знанието!" - затова с удоволствие ще чакам стихотворението ти от "Чакащи". А за подводният смисъл : Аз така си пиша, защото животът за мен си е река и в него си щъкаме. Благодаря ти за пълният коментар, знам, че отнема време и усилия. Усмивки приятели! Ааа, Наде, изпуснала съм те! Знаеш ... -
Ами то вече и пожеланието за успех звучи като проклятие, а поканата за сърф в Интернет като склоняване към самоубийство - удавяне. Дотам я докарахме с тия анти-смисли. И лъжата я възвеличаваме като "благородна" и й се кланяме като на царица-майка на кошера и като поданици послушно и безкритично се хвърляме на амбразурата да я защитаваме като Павлик Морозов. И аз съм от овцете, не се изключвам от кюпа. Но вярвам, че Божият образ е във всеки от нас непокътнат и Царят на лъжата няма достъп там. И като казвам Дявол, нямам предвид хората, които са му подвластни, те са също жертви и трябва да бъдат спасени. Дали ни е по силите, е друг въпрос.
-
Гласувам, с две ръце! Благодаря! П.П. Ренко, никой не е забравен и нищо не е забравено!
-
От мен - "Глас"! Темата е актуална...някой приятели и колеги тук от по-рано вероятно помнят колко пострадах от подобно нещо и то, тук в сайта и публично разбира се...бях омерзена, страдах, срамувах се и трудно излязох от това състояние и то от едно същество нарекло себе си "поетри ас сонг" (сега спотайващо се с официалния си "ник" тук в сайта)...наблюдавам го как се опитва да оплете с омайни коментарчета следващи жертви не осъзнавайки, че е "разпознаваем" по фразите които използваше като "поетри..." ...ЗЛОТО не умира...то дреме като какавида и търси благородна и невинна душа в която да снесе яйцата на злината... Поздравления, Лия, макар разказът ти да не е точно "разобличаващ"...позволих си да го използвам малко нещо като трибуна ... а и бях провокирана от един от коментарите..
-
Глас и Успех !
-
Когато една и съща тема се експлоатира от много хора едновременно, дори и гениално произведение да сътвориш, пак досажда. Ако и поизкривиш заложената идея, в съзнанието на читателя ще остане мътилка и така истината ще е полу-истина, то ест - лъжа. Сигурно това е и целта на хакерите. Казвам го, защото разказът ти кореспондира със стихотворението ми, което е в "Чакащи". Аз обикновено не чета проза, но сега проявих любопитство заради заглавието. Оценям разказа ти с петица, но не давам глас, съжалявам. Не ми харесва подводният смисъл, който улавям. Оценявам, защото е добре написан. Поздравления.
-
Светулче... направо ...нямам думи... Георги,Васе много благодаря! Усмивки и за вас!
-
Даден глас. Успех!
-
Глас...
-
Допада ми вплитането на поетичната нишка, помъдрелите отрано младежи, свободата,която ни оставяш да стигнем сами до своите изводи... но ти си го знаеш...
-
Силве,Светулке, благодаря ви ,че от сутринта успявате да ме зарадвате...Само не съм сигурна...мен или героите ми харесвате. Шегувам се! Усмихнат ден Ви желая!
-
Подарявам ти моето гласче от цялото си сърце !
-
Благодаря и аз, Лия. Много актуална тема. Трябва да бъдем много внимателни с данните си в мрежата, защото и ние можем да се окажем никои. Хареса ми че текат още две допълнителни нишки - поетична и фантастична, придават му пъстрота и романтизъм. 🌻
-
Добро утро,Таня! Благодаря ти,че четеш и коментираш! Надявам се,че ти е харесало...Малко дълго се получи,но не исках да отнема нито една част...мисля,че просто идеята щеше да се накъса.
-
Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
