Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татко. Те бяха пияници, чийто смисъл в живота беше да тормозят децата си, докато се отдават на плътски удоволствия. Когато умряха, аз бях на 14 години. Това беше най-щастливия ден в моя живот, понеже видях тези двама тирани мъртви. За зла участ обаче, брат ми, Георги (Γεώργιος), който беше най-голямото дете, си присвои семейния имот. Останалите деца трябваше да се спасяваме поотделно. Трите ми сестри се омъжиха и бяха спасени, а ние с другият ми брат, Стефан, трябваше да скитаме из улиците на Града на пияниците, за да търсим временен подслон. След няколко месеца Стефан умря, покосен от страшна болест. Малко след това намерих подслон при един корабен превозвач, който ме взе за чирак. За моя радос ...