Вчера
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опиянение в себе си. Всъщност, бях толкова пиян, че излишно опиянение не ми беше нужно, ала човек не умее да разсъждава в 6 сутринта. Пък и повече ме безпокоеше фактът, че някой изобщо си прави труда да работи по това време, имайки предвид, че средностатистическият клиент би бил... човек като мен.
И понеже секундата ми отдавна мина, държа да отбележа, че вече бях влязъл вътре и се бях настанил в сепарето в ляво от бара. Заведението беше празно, като изключим сервитьорката със синя кърпа на главата и дори по-синя престилка, грижливо обгръщаща таза й. Изглеждаше изключително недоволна и може би дори обидена, че някой е посмял да прекрачи прага на кафенето минути след пристигането й, но концентрац ...