Соня нарочно отиде с трамвая, за даде възможност на Ицо да я огледа хубаво докато отива към "Маркизата", да се порадва на късмета си. След мъгливите снимки в акаунта ѝ беше забавно как мъже на различна възраст се разтапяха да ѝ обясняват колко е красива. Явно годините "достатъчно зряла" на всички им пасваха.
И тя го огледа: имаше прилика определено със снимките му, но набитото ѝ око веднага забеляза леката разлика в носа. Но като цяло отговаряше, много добре подбрани. Не всеки би забелязал разликата, а в профила му се виждаше, че не са обработени. Първоначално печелеше доверие.
- Добър вечер, красавице! Благодаря, че се съгласи да споделиш с мен тази мека есенна вечер! - с най-щастливата си усмивка прие клишето му и подадената ръка за здрасти.
Галантно ѝ отвори вратата и я пропусна пред себе си. "Е, щом не ме върна... " Соня се подсмихна вътрешно.
- Къде да седнем, маса? - направи се на утрепана - и се упъти към ъгъла до стъпалата към салона за пушене.
- Преди всичко удобството и желан ...