Православен храм. Господ виси разпънат сред храма. Свещеникът служи Богу служба. „Ще се чете от светото Евангелие от Йоан“ „Да внимаваме“. Свещеникът чете евангелското слово. Вратата се блъска през кратки интервали. Не е работен ден и вътре нахлуват забързани люде, чинно носещи най-важното, свещи. Тук-таме и цветя. Плъзват като хлебарки из църквата и се насочат към свещниците, тропайки немилостиво с крака. Господ стои с окървавено чело. Сплетеният от тръни венец е забит в човешката му плът. Страда тихо и незабележимо. Да не смущава зрителите на своето страдание. Транзитните християни палят свещите си с неудържимо усърдие, разменят важни реплики, които са забравили да си кажат преди да влязат в църквата. Все неотложни неща, които са се случили или предстои да се случат. Свещеникът се опитва да надвиква с Божието слово човешкото. Господ мълчи. Кървави капки се стичат от прободените Му ръце и капят насред навалицата. Звънят телефони и някои тичешком, разбутвайки тълпата излизат навън за с ...