Първоначалната тиха паника отстъпи място на трезв размисъл - доколкото една жена може да разсъждава трезво, след като са я чукали припряно и не е достигнала оргазъм. Опасен за кого? За мене, за него или по принцип? Как можеше Бонд да е опасен изобщо? Та нали принадлежеше към една от най - мощните държавни структури, борещи се с престъпността? После се изсмях на себе си за последното наивно разсъждение. Знаех, че с него бях наблюдавана и дори проверявана. Знаех обаче и че зад дръзкото амплоа на свръхчовек се криеше претоварен от стрес мъж, копнеещ да свали кобура и дрехите си, за да вкуси от сладкия метеж на разврата. Уморена от противоречиви разсъждения, захвърлих опасенията си с утешението, че бурното минало и несигурното настояще на Казанова (беше ми споделил, че е затънал в дългове), го беше докарало до абсурдна параноя.
Вдъхнах уханието на липи в настъпващата топла юнска вечер и започнах да се приготвям за излизане. Облякох си дълга до глезените рокля в пастелносиньо, с щампа на бледозелени клонки. Това невинно съчетание се компенсираше от две дълги странични цепки, осигуряващи лесен достъп до бедрата ми и свободно пуснатата ми, падаща почти до кръста медночервена коса. Така нагласена, се измъкнах тихо от пустия двор на дома ми и елегантните ми бежови сандали затракаха по излъчващия топлина тротоар.
С две приятелки се бяхме уговорили да излезем на бар. Беше едно от онези заведения в стил арт нуво, с широка веранда и удобни кръгли сепарета, елегантно украсени с прозрачни балдахини и плюшена тапицерия. Обикновено прекарвахме времето си на подобни места в клюкарстване, защото с тях вероятността да свалиш някой отсъстваше. И в това нямаше нищо чудно - едната все се жалваше, че принцът го няма и разказваше истории от единствената си сексуална връзка с мъж, които знаехме наизуст, но търпеливо изслушвахме ; другата беше кротка интелектуалка с амбиции за научна степен и нулев либиден потенциал, съчетан с оскъдни форми. Така или иначе, и двете бяха добри приятелки и приятна компания, а и аз винаги можех да се натисна с някой в шикозната тоалетна, без да разберат.
Слушах с известна досада безкрайните служебни проблеми на момичетата, надвесена над чашата с коктейла си. Любимата "Маргарита" с горчива маслина и сол по ръба на чашата. Музиката се усили и вече почти не чувах бръщолевенето им. Барът започна да се пълни с хора, стана шумно и глъчката насочи вниманието ми към прииждащите посетители. Един от тях ми се стори познат. Всъщност, той ме беше забелязал първи - приближи се припряно кън масата и ни поздрави. Поканихме го да седне при нас - другите две също го познаваха и искрено се зарадваха, че масата ни ще бъде освежена от малко мъжко присъствие.
Младежът ми беше стар познат от студентските години. След като ме беше ухажвал безрезултатно с идеята да сформираме стандартна любовна двойка, бяхме стигнали до леглото с още един мъж. Споменът за тази нощ блестеше в зелените му очи и подклаждаше нахалството му на разгонен котарак. Настани се бързо на стола до мен и си поръча голяма халба бира. После се приведе към мен и започна да ми шепне мръсотии в ухото, докато едновременно водеше с момичетата съвсем нормален разговор. Настръхнах цялата, а краката ми се разтвориха инстинктивно под масата.Забелязал това, той ловко мушна длан в страничната цепка на дългата ми почти до пода рокля. Приведох се напред, уж за да отпия от коктейла си, но всъщност за да увелича ъгъла на разкрача. Така ръката му успя да се настани още по - дълбоко и пръстите му настървено се заиграха с клитора ми. Докато се наслаждавах на тази тайна стимулация, успях да разнищя няколко професионални главоблъсканици с приятелките ми и почти да пресуша "Маргарита"-та.
Тъкмо се канех да налапам маслината, набодена на декоративната отровнозелена клечка, когато зърнах Казанова на бара. Зяпаше ме втренчено, с особен хипнотизиран поглед. Обзе ме неприятното чувство, че съм следена. После се сетих как се бяхме запознали точно тук и как той като редовен посетител винаги имаше запазено място на бара. Усмихнах му се любезно и с едно рязко, но незабележимо за жените на масата движение отстраних пърхащите пръсти от клитора си.
Елегантните ми сандали така ужасно ми убиваха, че нищо не можеше да ме принуди да остана на стола. Извиних се на компанията и станах да се пораздвижа, като се заклатушках с неуверена походка към задната част на салона.
Към тоалетните имаше нещо като предверие – малка стаичка, украсена с големи вази и огледала. Навалицата там беше подобаваща – докато чакаха да се освободят кабини, жените бърбореха, пушеха или оправяха напрегнато прическите си. Беше толкова задушно, че отидох до една от мивките, пуснах водата и с две ръце намокрих лицето и шията си. Бях притворила за секунди очи, наслаждавайки се на хладното докосване, а щом ги отворих, видях в огледалото моят събеседних с жадните пръсти. Жените бяха отишли някъде и в помещението се чуваше само шумът от течащата вода.
Спусна се към мен и успя да вдигне роклята ми почти до кръста. Ръцете му ме сграбчиха и почти ме повлякоха към входа на мъжките тоалетни. „Не. Спри.“ – казах твърдо и много, много настоятелно. Тази команда сякаш парализира движенията му. Погледна ме с тъп, празен поглед и направи още един напразен опит да ме издърпа в желаната посока. Отскубнах се като змиорка от хватката му и едва бях успяла да пооправя роклята си, когато се появиха две жени. Побързах да се върна на масата да не би да тръгнат да ме търсят и да ни намерят заедно. На изхода почти се спънах в Казанова. Беше изпружил крака на един стол и ме гледаше нагло.
„Добър вечер, красавице. Нещо ме избягваш тази вечер. Да не би да те е срам от приятелките ти, мръснице?“
По провлачения му глас разбрах, че е тежко пиян и въпреки това се вбесих:
„Виж какво, нещастник такъв, дължиш ми обяснение! Защо изчезна така внезапно днес ? И за какъв дявол ми пращаш заплашителни съобщения в нета ?? Ти наясно ли си изобщо кой кой е?!“
Безсрамно ухиленото лице на мъжа срещу мен се сгърчи и той избухна в плач.“Той ми отне момичето! Моето момиче с маската! Отне ми го, сега ще вземе и теб!!“
„Но защо ти я отне? И как? От какво трябва да се пазя??“
Казанова сякаш не чуваше въпросите ми, само хлипаше и напразно се опитваше да отпие от празната чаша, която държеше в треперещата си ръка. Не можех да позная арогантния сваляч с необуздан сексуалeн нагон; пред мен се гърчеше безпомощен червей, който всеки момент ще набучат на кукичката за стръв.
Хванах го за лакътя и го задърпах да стане. „Хайде, съвземи се. Да отидем на бара и да ти поръчаме нещо“. „Не, не мога. Той ще ни види и ще те вземе, както взе момичето мииии...“.Казанова отново зарида. На по – малко от метър от нас стоеше гей двойка, оглеждаше ни и си шушукаше нещо.
„Ставай, по дяволите! Нервираш ме! Пиян си до козирката!“
Казанова отново не реагира, само плачеше и поклащаше празната си чаша. Жалката гледка дотолкова ме ядоса, че буквално пробягах разстоянието до масата ни на неудобните си обувки.
Момичетата ме гледаха притеснено. „Къде се изгуби, Палома? Щяхме да те търсим.““Да, никаква те няма сума ти време,“ промърмори господин Немирни пръсти. „Спокойно, нали знаете какви опашки стават пред тоалетните“, отвърнах с обичайната си усмивка.
© Нели Станева All rights reserved.