Дали наистина се казваше Весо, никой от тумбата не можеше да твърди със сигурност. Но така е то с хората от службите, обвити са в потайности.
– Кажи, бе, Весо – бъзикахме го ние, – в кой отдел бачкаш?
– Отдел? – веждите на Весо въпросително се вдигаха нагоре.
– Да, да, в кой отдел на ДС бачкаш?
Питанката в лицето на Весо се качваше на квадрат.
– ДС, какво е това? – невинно питаше той и ние се превивахме от смях.
В тумбата бяхме все техничари и за разлика от хуманитарчета и икономистите, които още като студенти все се вардеха да не настъпят някоя мотика, на нас много-много не ни пукаше. Почнеше ли някой да правоверничи на глас, ние кротко му обяснявахме, че работим по закона на Ом, който, доколкото ни е известно, важи за цялата вселена при нормални условия на температура, налягане и гравитация, но ако вследствие на антагонистичните противоречия между Изтока и Запада има някаква промяна, моля да бъдем информирани. Обикновено това стигаше пишман-идеологът да подвие опашка и тъпите пропове ...