Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и колата. Мира ме завежда при някакъв познат с автокъща и човека обещава да ми вкара отвън нещо евтино и горе-долу прилично на вид. След седмица наистина ми докарва симпатична „дамска“ количка на много добра цена. Е, изпросва си и едно кафе, когато разбира че съм разведена, но и той е симпатичен, така че не е голяма жертва. Оказва се стар ерген и започваме да водим дълги телефонни разговори по късните доби. Приятелски. На различен житейски етап сме за връзка. Свекъра изкарва благополучно операцията и казва, че се чувства добре. Събираме се с него и мама и след дълго умуване решаваме да вкараме колкото пари имаме в кредитната карта, защото лихвите са убийствени. Малко след майските празници, Мир ...