– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъваше в мрак и си спомних вечерта в онази кръчма в България, когато Борил ме отряза за мястото на Малкия и думите му „Аз съм този, който еб*, миличка.“ После погледнах Кристиан, как мъжете ставаха толкова арогантни? С какво идваше, с марковите дрехи, ключа на хубавата кола, с женските погледи, които ти казват, че са готови да легнат с теб заради парите ти? Не беше до характер, детето ми не беше такова преди.
– Изкарал си много пари, за които аз не знам, така ли?
– Стига мамо, това бебе не е мое.
– И понеже не е твое, си и дал близо 5000 евро. Щом си станал толкова щедър, може да започнеш да даваш и на мен.
– Трябваше просто да направи аборт, но тя реши че може да си оправи живота за моя сметка, ...