– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга борба, Борил все се надяваше тя да се съгласи да спи сама, Дари победи и той ѝ отстъпи леглото си. Мен ситуацията напълно ме устройваше, беше ми писнало той всяка вечер да си идва в два и да ме събужда, а после да ми мирише на бъчва и да ми хърка. Борил обаче беше много нещастен, че трябва да спи отделно и започна да се опитва да спре да пие, та поне да си спим тримата. Въпреки неговите и моите усилия да го подкрепям, нещо не му се получаваше обаче и продължаваше да се налива. Това почваше много сериозно да ме тревожи, но нищо не можех да направя. Дори и когато бяхме заедно, изтървях ли го повече, не можех да го спра, докато не се отцепи. В началото не вярвах, че ще му е проблем да спре пие ...