Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гробището видях Иван да се връща на гроба. Борил така и не го беше оставил да поседи до ковчега на мама.

Преди да се качим в колите Криси ме погледна:

– Давай да се прибираме.

– Трябва да отидем на помена.

– Всичко свърши, Светле. Нея вече я няма. Не искам повече да гледам мутрата на оня, не ми пука какво ще кажат хората. Искам да се прибера при децата и Дари.

Погледах го и кимнах:

– Добре, ти се прибери. Аз ще отида сама.

– Защо ще ходиш?

– Защото така трябва, Криси. Вземи колата, аз ще се кача с Борил.

Най-накрая помена свърши. Борил заспа, бяхме му дали успокоителни и Анна, Галя и първата му жена останаха при него. Исках и аз да остана, притеснявах се за него, но Анна ми даде да разбера, че не съм желана и аз се прибрах. Заварих Криси и Иван в кухнята, децата и Дари бяха в приятели. Погледнах Иван:

– Питаха защо не си на помена.

Той сви рамене:

– Какво да правя там, всички които я обичахме сме тук. Каква беше тая разправия с гроба?

Криси загаси поредния фас, пепелника преливаше.

– Искаше да плати семеен парцел, за да го заровят един ден до нея. Не се съгласих и се скарахме.

– И?

– Нали видя, няма място за него. Погребахме я където исках аз, до баба. - Криси ме погледна – Ти как го накара да миряса накрая?

– Казах му, че тя е искала до майка си и ти затова настояваш. И че няма нищо общо с това, че не го искаш до нея.

Иван вдигна чашата си да отпие, но беше празна и пак я остави. Криси му доля, той отпи и после я завъртя с пръст:

– Догодина мислехме да прекараме няколко месеца в Австрия с нея, купихме къщичка там високо в планината само преди няколко дни. Искаше да ви прати там за годишнината ви и затова не ви казахме, да е изненада. Алекс каза, че е време да оставим бизнеса на вас и да си поживеем. Господ не е честен, че си я прибра така. Въобще не е честен, тя не разбра нищо от тоя живот. Миналата година като навършихме с нея 60 се шегуваше, че навлизаме в най-хубавата си възраст. Беше 7 месеца по-голяма от мене и казваше, че е кака и трябва да я слушам. Господ не е честен. Просто не е честен.

Вдигна пак чашата и отля малко от алкохола в пепелника:

– Бог да я прости.

Ние с Криси също преляхме:

– Бог да я прости.

Загледах се във венчалната си халка, имало човек, изведнъж вече няма човек и нищо не остава, освен спомените за него. Иван беше прав, Господ не е честен.

Бяха минали малко повече от три месеца от смъртта на мама, когато Борил ми се обади паникьосан един ден:

– Обадиха ми се от пансиона, Дари е избягала снощи и не могат да я намерят.

Дари преживяваше изключително трудно всичко и не искаше да се връща в училище. Ние с Криси казахме на Борил да я остави тук поне за година и да я вземем да живее с нас, но той не се съгласи и накрая ядосан ми се развика дори на мен:

– Няма да ме учиш как да си гледам детето! Връща се в Швейцария и точка.

И аз си замълчах. Когато беше взел решение да се спори с него беше абсолютно безпредметно. Дари обаче не искаше да стои в училището и след седмица без да ми каже нищо Криси отлетя до Швейцария и си я прибра. Когато се върнах вечерта от работа заварих Борил и Кристиан да си крещят побеснели в средата на хола ни, а Дари и Борислав се опитваха да ги разтърват. Ако някога ми се искало да ги убия и двамата, това беше в този момент. Дари беше виснала на ръката на Борил, а Бори на ръката на баща си, явно Борил и Кристиан бяха опитали да се сбият, а осем годишната ми дъщеря стоеше отстрани и уплашено гледаше цялата сценка. Прииска ми се да имам автомат и да пусна по два реда в двамата мъже насреща си.

– Престанете да викате и двамата! Плашите децата.

Цялата групичка се завъртя към мене и Борил и Кристиан пак гракнаха в един глас, тоя път в опит да ми обяснят защо се карат. Махнах им с ръка да млъкнат:

– Добре, разбрах. Стига сте крещяли, няма глухи наоколо. Хайде да вечеряме. Бори, идете със Сани да сложите масата.

Сина ми изгледа първо дядо си, после баща си и накрая мен. Криси го потупа по рамото:

– Вървете.

Дядо му също му кимна и той накрая тръгна към трапезарията. Направих на Сани знак с глава да го последва и тя неохотно се помъкна след него. Приближих се към Дари и сложих ръцете си на раменете и:

– Донесе ли ми шоколад?

Тя ми се усмихна криво:

– Не, изглежда ти донесох само ядове.

Посочих с пръст баща и и батко и.

– С тези двамата? Те винаги ме ядосват, не им трябва причина. Признай си, че се върна само заради спагетите ми.

Дари се засмя, правех отвратителни спагети:

– Определено.

Усмихнах и се:

– Знаех си. Хайде да вечеряме.

Вечерта, когато си легнахме чух Борил да отива в стаята на Дари, бяха останали да спят у нас. Криси също го чу и искаше да стане, но аз го хванах за ръката:

– Остави ги Криси, той и е баща.

– Ще я навива да се върне пак в училището.

– Не се бъркай, Криси. Просто ги остави.

Кристиан мърмори сума ти време, но ме послуша. Не успях да заспя до разсъмване, но така и не чух Борил да се връща в стаята си, явно беше останал да спи при Дари. Сутринта Дари каза, че е решила да се върне в училището и баща и ще я закара с кола, за да си направят кратка екскурзия по пътя. Правеха такива пътувания Алекс като беше жива и Дари много ги харесваше. Следобеда заминаха. Борил вече го беше страх да кара сам на толкова дълъг път и затова тръгнаха с шофьора му. Пътуваха близо седмица и Дари ни изпрати стотици снимки и клипчета от местата на които спираха. Ходеха навсякъде където бяха ходили тримата с Алекс. Това пътуване... не знам, беше като вид сбогуване с нея. Накрая Дари се прибра в училището и за известно време всичко изглеждаше наред, до днес.

До вечерта се бяхме побъркали, телефона и беше изключен и не само това, от полицията ни казаха че му е махната батерията или е счупен. Полицаите бяха говорили с всички нейни съученици, но никой нищо не знаел. Ние звъняхме на всички, които познаваше в България, но не се беше обаждала на никой.