Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян скачаше на въже в задния двор, когато едно въже от простора се скъса и му скочи, цапардосвайки го с два мокри чаршафа, при което виконтът се затрудни да открие гравитацията, защото за това бяха нужни ябълки.
Пиер веднага се почувства като жираф в единична палатка и празнотата от липсата на откритие го изпълни.
Дьо Боку Идьотинян се помъчи да си спомни кога за последен път беше изнамерил нещо значимо за човешкия род. Ужасен Пиер се върна чак до 12-та си година, когато в един от часовете по биология започна да подозира, че в приказките има нещо гнило и полусмляно. Това предположение дойде след дълбок анализ, който го подтикваше към заключението, че видът на бабата и Червената шапчица след изваждането им от корема на вълка е наподобявал изходния материал за приготвяне на сръбска скара.
Нещастието го обгърна и задуши като набързо скован на двора нужник и го напъна към нуждата да се постави в полза роду. Подготовката за това отне около литър вино, два грама оп ...