Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян скачаше на въже в задния двор, когато едно въже от простора се скъса и му скочи, цапардосвайки го с два мокри чаршафа, при което виконтът се затрудни да открие гравитацията, защото за това бяха нужни ябълки.

Пиер веднага се почувства като жираф в единична палатка и празнотата от липсата на откритие го изпълни.

Дьо Боку Идьотинян се помъчи да си спомни кога за последен път беше изнамерил нещо значимо за човешкия род. Ужасен Пиер се върна чак до 12-та си година, когато в един от часовете по биология започна да подозира, че в приказките има нещо гнило и полусмляно. Това предположение дойде след дълбок анализ, който го подтикваше към заключението, че видът на бабата и Червената шапчица след изваждането им от корема на вълка е наподобявал изходния материал за приготвяне на сръбска скара.

Нещастието го обгърна и задуши като набързо скован на двора нужник и го напъна към нуждата да се постави в полза роду. Подготовката за това отне около литър вино, два грама опиум и заемането на поза за дегазация тип “осмомартенски карамфил” като за всеки случай виконтът си постави и една узряла ябълка на главата.

Отначало Пиер премина през значението на термичната обработка на храната за еволюцията на човечеството, деградиращото действие на диетите, нотариалния акт за Хеопсовата пирамида и др. После за кратко се спря на нормите на поведение, като обмисли въпроса за лудостта и мнозинството, сиреч ако болшинството определяше нормите, то тогава в едно заведение за душевно болни кои бяха лудите – пациентите или персоналът?

След това на крачка от прозрението последва момент на физическа жажда и мисълта за концентриран студен зелен чай се разля в главата на виконта. Докато го приготвяше, Пиер си помисли, че всъщност чаят нито е зелен, нито е студен, а още по-малко пък е чай, както твърдеше опаковката. Обаче пък в едно бяха прави – беше концентриран и тогава Пиер прозря същността на нещата – Концентрацията. Смисълът беше в Концентрацията – на кого е нужна двучасова опера, когато тъпанчетата му можеха да почувстват същата болка за части от секундата?!

“Ерика!” - изкрещя виконтът на прислужницата си – “Мастилница!”

Пиер хвана перото и застина в желанието си да напише концентрирана литература. Малко по-късно виконтът написа първия си роман, чието съдържание беше:

“Сега.”

Десет минути след това написа и втория:

“Обкръжение.”

После се свлече изтощен на пода и откри концентрирания танц – едно движение и поза. Последва откритие на друг вид концентрация, под формата на чифт стари чорапи под леглото, които първо срещнаха носа на виконта, а после и погледа му. Пиер вече летеше на скоростното влакче на откритията и тази неочаквана среща със стари приятели доведе до изобретяването на домашния бумеранг… и тук осъзна, че Концентрацията му повеляваше да спре.