1 min reading
Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. И беше така. Макар другите да ме успокояваха и да ми повтаряха, че всичко ще се оправи и че вината не е моя, аз знаех, че грешат. Лъжеха ме. Това ми беше познато. Както миналата седмица, когато ходих на пазар с приятелки и си харесах една ужасна блуза. Всички се усмихваха насила и казваха: "Страхотно ти стои!", "Невероятна е!". Знаех, че блузата е кофти, но въпреки това я купих. Какво пък - някакви си 2000. Може би се надявах, че като я облека вкъщи ще ми хареса. Плюс това на мен всичко ми стои добре. Но в крайна сметка я подарих на готвачката ни. Милата, определено имаше нужда от нея.
Осъзнавах, че този път бях виновна. Беше гадно. А най-тъжното е, че дори не пророних сълза! Мразя се, кога ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up