-Струва ми се, че не ме слушаш! На коя бутилка си?
-Не е твоя работа. Продължавай да си дрънкаш!
-Не съм седнал при теб да ти дрънкам. Задачата е сериозна. Време няма, а ти не преставаш да пиеш.
-Продължавай!
-Мисля, че всичко ти разказах. Ако нещо ти е неясно питай.
Бук надигна отново чашата, отпи, остави я, запали цигара, дръпна дълбоко, впи очи в мен.
-Значи полукръгла стена. През три етажа. Отвор метър и половина. Отгоре до долу. Фоайе Не е лошо. Отдолу, тъмно, почти черно. После тъмно синьо, синьо, синьо, мораво, лилаво, винено червено, светлочервено, оранж, жълто. Бяло и после това отдолу се повтаря обратно, но в по-лека гама. Огън! Искаш огън. Защо не го каза направо?
-Не си чул. Огън. Отдолу до горе, през цялата височина.
-Харесва ми като мисъл.
-Че ще го направиш, не се съмнявам. Ще успееш ли с времето?
Бук замълча. Заби глава на ръцете си и потъна в небитието. Той вече не беше тук. Потъна в задачата. Вече я изграждаше в главата си. Беше чудесен художник. Рядък екземпляр. Позн ...