ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо — казва си, — ще сляза на следващата! Но пропуска и нея. Няма сили. Изморен е, смазан! А влакът лети, тракат безмилостно релси! С неимоверни усилия открехва леко клепачи — спътниците му си говорят нещо, смеят се, сочат с пръсти навън... Гори, реки, поляни, пасящи стада, деца подскачат и махат с ръце. Хората в купето се смеят, радват се на пейзажа. А той спи и пропуска ... и още една ... и още една! Влакът лети! Трака-трак, трака-трак! Вече не спи в купето, а самият той е влака. Влака Стрела! Лети, профучава покрай малки кантончета, скърцат спирачки, спира на Първи перон на обляната в светлини голяма гара. „Внимание! Вратите се затварят! Влакът тръгва! Следваща спирка...” И пак полита! „Саше ...