Влакове
Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се сливат и ме карат да бъда щастлива. Защото, знаеш ли, стихията, огънят, те са краткотрайни.
Хората са като влаковете. През целия си живот пътуват по своите релси и много рядко, само понякога се разминават с друг влак или вървят успоредно до него. Но винаги единият задминава другия и се изгубва в далечината. Или просто посоката е различна. Влаковете са много самотни. И хората... Красиво е. Когато дори за секунда се докоснем.
© Ирен Попова All rights reserved.
