Влюбената цигара
Цигара догаря в пепелника ми. Последната от кутията.
Една догаряща душа.
Нима не чувства тя болка или радост?
Нима не е способна да обича?
Тя влюби се вече. Фатална любов.
Любов, изпепеляваща и невъзможна...
Тя влюби се в мен.
Страстни целувки в устните, дъх спрял.
Миг удоволствие.
И отново дъхът ми я гали и тя се впива в тялото ми сякаш последна милувка.
Нейният опияняващ аромат докосва сетивата ми и ме кара да летя.
Аз съм в друг свят, когато съм с нея.
Отново целувка.
Държа я в прегръдките си, не я пускам.
А тя... вкопчила се е цялата в мен от страх да не я изоставя.
Но това е неизбежно.
Моята сласт е да гоня сянката, не да я улавям.
Такъв съм си.
И все пак тя ще ми липсва. Може би. Ще си намеря друга.
Винаги ще е така.
Ще разбивам сърца, ще изгарям души.
И за какво? За любовта на една цигара...
Една догаряща душа.
Нима не чувства тя болка или радост?
Нима не е способна да обича?
Тя влюби се вече. Фатална любов.
Любов, изпепеляваща и невъзможна...
Тя влюби се в мен.
Страстни целувки в устните, дъх спрял.
Миг удоволствие.
И отново дъхът ми я гали и тя се впива в тялото ми сякаш последна милувка.
Нейният опияняващ аромат докосва сетивата ми и ме кара да летя.
Аз съм в друг свят, когато съм с нея.
Отново целувка.
Държа я в прегръдките си, не я пускам.
А тя... вкопчила се е цялата в мен от страх да не я изоставя.
Но това е неизбежно.
Моята сласт е да гоня сянката, не да я улавям.
Такъв съм си.
И все пак тя ще ми липсва. Може би. Ще си намеря друга.
Винаги ще е така.
Ще разбивам сърца, ще изгарям души.
И за какво? За любовта на една цигара...
© Императора All rights reserved.
Относно предложението - идеята ти е добра, благодаря.