Влюбената тийнейджърка

Премълчавах нещо твърде дълго и е време да го кажа.... Казваше, че не говоря, това което ще кажа няма да ти хареса.... Думите ще пронизват сърцето ми и ще ти доставят удоволствие... Но спри да ме обвиняваш, ето проговарям... От къде точно да започна? От началото? Оокей! Беше 03.07 не помня точно в колко часа, като се запознахме...Може би, никога няма да забравя тази дата... Датата в която се запознах с един, шантав, странен човек, който не ме познаваше, но на другия ден ме покани у тях...знаех какво искаше, знаех точно защо искаш да дойда, и все пак дойдох... Дойдох за преживяването, защото до сега не ми се беше случвало, дойдох за емоцията...Хареса ми...Казвах си "баси пекания идиот" бих се видяла с него пак... Прекарахме няколко часа в кухнята, пиехме кафе прегръщахме се и се целувахме...След това ме разочарова за първи път...с твоето „разиграване“... Казваше ми „ела“ , „не идвай“ объркваше ме и ме побъркваше с това...Но знаеш ли, беше ми все тая, защото ми беше гот да си общувам с теб, да ми пишеш, да се базикаме, да играем тъпи игрички.... Но нещо се промени, не знам точно къде, нещо се пречупи... Питах се "Какво направи с мен?".. Продължавах по старо му, живеех си, чаках да ми пишеш, всичко започна да става много по-различно от началото....Преди харесвах да ми пишеш, а сега ми е жизнено важно...Бях на командно дишане, а твоето присъствие беше глътка въздух... Дойде ред да се видим отново...26.10....не, не си мисли, че го помня.... Искаш ли да ти кажа цялата истина за този ден... Исках да те видя, толкова много исках да те видя, че не можех да се побера в кожата си... Не, не исках да си спазваш уговорката, не не исках да се случва онова за което всъщност дойдох.... Подсъзнателно исках да се случи точно това което се случи..няколко часа с теб...с човека, който чаках толкова дълго, с човека за който изплаках толкова сълзи, че нямаха край...исках да видя онзи, който ме накара да живея и ме съсипа най-бързо.... Видяхме се, бях най-щастливата, за половин ден, и всичко се срути, спомних си това което каза...ти помниш ли...ще ти го преразкажа... Може да не се видим повече...Това ли беше щастието... Няколко часа..Толкова сълзи ми струваха тези няколко часа.....толкова болка, толкова безсънни нощи... Може да не се видим повече.... Мили мой, ние всяка вечер се срещаме в сънищата ми и всеки ден сме заедно в мечтите ми... Харесва ли ти като говоря или думите са много... Нали ме обвиняваше че все мълча... Ще ти кажа само едно може да ме мислиш за луда, но аз съм ШИБАНО ВЛЮБЕНА В ТЕБ!!!

12.11.2017г. 03;49