Премълчавах нещо твърде дълго и е време да го кажа.... Казваше, че не говоря, това което ще кажа няма да ти хареса.... Думите ще пронизват сърцето ми и ще ти доставят удоволствие... Но спри да ме обвиняваш, ето проговарям... От къде точно да започна? От началото? Оокей! Беше 03.07 не помня точно в колко часа, като се запознахме...Може би, никога няма да забравя тази дата... Датата в която се запознах с един, шантав, странен човек, който не ме познаваше, но на другия ден ме покани у тях...знаех какво искаше, знаех точно защо искаш да дойда, и все пак дойдох... Дойдох за преживяването, защото до сега не ми се беше случвало, дойдох за емоцията...Хареса ми...Казвах си "баси пекания идиот" бих се видяла с него пак... Прекарахме няколко часа в кухнята, пиехме кафе прегръщахме се и се целувахме...След това ме разочарова за първи път...с твоето „разиграване“... Казваше ми „ела“ , „не идвай“ объркваше ме и ме побъркваше с това...Но знаеш ли, беше ми все тая, защото ми беше гот да си общувам с т ...