Камелия Мирчева
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима тази уморена жена съм аз?”- помисли си тя и почувства огромна, празна самота.
Ана беше само на 43 години, успяла и реализирана в личен аспект и в професията си жена. Имаше добро семейство – съпруг инженер, заместник началник на печеливша строителна фирма и осемнадесет годишна дъщеря. Работата й беше добре платена. Работеше в счетоводна фирма и харесваше професията си.
Ана живееше в уютния си дом и смяташе себе си за една от онези късметлийки, на които Бог бе дарил спокоен живот. Животът й минаваше в грижи за семейството и в работа. Домът й бе подреден, както и всичко около нея.
Дъщеря й завършваше езикова гимназия и беше от онези рядко срещани възпитани деца, които се справят с лекота с уче ...