Вода
На Габриела,
моята Магия.
Нежни тревички, полъх на вятър и песен, прошепната, тиха мелодия, скрита в потрепването на листата. Очите ми небето попиваха, блестеше могъщо в ясно синьо, като прегръдка над мен, обещание за топлина. Не знаех от колко време лежах тук, на тая поляна, обграден от тихи дървета, под тялото ми топли тревички, а над мене синевата, необятната, вечната… не вдигах ръце, върховете на пръстите ми галеха тревичките. Тежестта на тялото ми ме към земята притискаше, но същевременно го и не усещах, ще да кажеш го нямаше... Само вятъра. Тихата му песен игриво достигаше до кожата ми, докосваше, отдалечаваше се, докосваше, бягаше пак. Ту топла, ту студена. А небето наблюдаваше всичко над короните на дърветата, облаците държеше надалеч, да не синьото скрият…
Усмихвах се в смирение, прекланях се мислено пред тая мощ над мене, синьото в тишината, в безкрайността. Притворих клепачи, позволих на светлината да погали кожата на лицето ми.
Знаех, че може би да стана трябваше, усещах в себе си желанието да се изправя на крака. Ала можех ли, аз сега бях на удобно, на лесно... нима не можех да се излежавам завинаги тук, сред цветята, сред топлото ухание, сред усмивката на всемогъщото небе? Събрах сили най-накрая, на колене изправих се, подпрях се с длани. Осъзнах, че съм облечен с тънка бяла дреха, нещо като роба. Трябваше да вървя, обаче защо ли оставах на колене…
В далечината на поляната, точно срещу мен, се появи женска фигура. Тя бавно пристъпяше, боса сред тревите, облечена с дълга бяла дреха, на моята подобна. Косата — гъста, тъмнокестенява, танцуващи кичури с тихия полъх, разпуснати волно по нежните рамене. Тя вървеше право към мен, но не бързаше — времето принадлежеше ѝ сякаш, покрай ходилата ѝ боси поникваха малки сини цветчета. Магия?
Наблюдавах я, усмивката все още на лицето ми, и тя най-накрая приближи се до мен. Извиси се над мен, силна и изящна фигура с коса, галена от вятъра, нежни китки с целуната от слънцето кожа. Светеше белият цвят. Бижута не красяха изваяните от майстора Създател ръце, само в светлината на синевата блестеше на дясната ѝ ръка един златен пръстен. Халка. Аз все още бях коленичил, смирен, пред блясъка на жената пред мене. Сили нямах да се изправя, пък и не виждах защо… а само гледах я аз, пленен.
Кафяви очи.
— Ще вървим ли към водопада? — камбанен тембър слуха ми завладя. Гласът ѝ беше великолепен, стопли сетивата ми, а нежната ръка докосна рамото ми. — хайде!
Обаче как можех да ѝ кажа, че да се изправя не мога? Да коленича бе отнело всичката ми сила! Но… тея очи кафяви не исках да се намръщят, не исках да се свъсят изписаните вежди, не и да се дръпне топлия допир от рамото ми. Затова, стиснах зъби, натиснах с краката си земята, сякаш нея да избутам далеч от мене, а не себе си от нея… олюлях се, ала на крака останах. С лице към Магията.
— Хайде, водопадът…
Тя се завъртя игриво, крайчетата на дългата ѝ коса докоснаха лицето ми, и тя през тревите пое, стъпвайки изящно на пръсти. Последвах я, въпреки дискомфорта, който стягаше гърдите ми. Следвах по петите фигурата на Магията, и не вървяхме много. Бумтеше вода. Гръмогласна бе тая песен, непривична за слуха ми, нарушаваше тихия шепот. Магията в бяла роба спря на крайречните камъни… пред нас имаше езеро, а по-натам се извисяваше водопадът. Мощта му резонираше в мен. Магията се обърна към мен, усмивка озари кафявите очи, светнаха страните ѝ, светлината около нас заблестя в листенцата на надвисналите над езерото дървеса.
Тя внимателно обхвана ръката ми с топлите си пръсти.
— Хайде! Винаги съм искала да целуна мъжа си под водопада.
Не продумах. Ще да се удавя сигурно! Страх ме е от водата, Магия моя. Не обичам вода, не обичам…
Тя пусна ръката ми, за да подхване полите на бялата дреха и да натопи тънките си глезени в езерната вода. Не беше дълбоко тука, гдето влизаше тя. Забърза се, все едно я водопадът завладяваше, викаше я към себе си, тя копнееше, търсеше, искаше. Аз се втренчих в босите си крака и в крайречните камъни, на които бях стъпил. Вода. Вода не обичам. Ала тръгнах и аз.
Все по-близо към водопада, водата започна да става по-дълбока, измокри бялата ми риза. Противно на очакваното, не беше ледена, не режеше, не бе злобна, а топла, приветстваща. Магията беше напреде. Тя сигур омагьосваше езерцето, затуй топло бе, рекох си. Следвах, стиснал зъби и юмруци, стегнал всите мускули на тялото си. Нивото на водата се качваше, докато не стигна до средата на корема ми — тогаз се спрях. Във вълничките, играещи си с полъха, втренчих очите си. Не. Не повече.
Магията беше напред, водата на нея стигаше до раменете, кестенявата коса се разпиляваше по повърхността на езерото. Тя усети ли, че не я следвам, та се обърна?
— Идваш ли?
В гърлото ми заседна въздухът. Не. Не повече.
— Страх ли те е?
Мисли четеше тя, мисли! Спуснах клепачи над очите си, скривайки се от срама. Не, мене не ме е страх. Аз съм безстрашен… толкова безстрашен! Най-безстрашния…
— Страх ли те е?
Не. Не ме е страх.
Не ме е!
Тогаз защо не пристъпвах напред? Тогаз защо стояха на място краката ми? Защо водата изведнъж не беше веч топла, не беше приветстваща — бе дълбока, бе жестока, бе вкопчваща се?
— Ще се удавя! Не мога да дишам под вода! Не, не, не! Да, страх ме е. Страх ме е.
Езерото потъна в тишина, даже не припяваха птиците, а полъхът сякаш от мене се засрами и се скри в листенцата.
— Не ставам, нали? Страхливец съм?
Магията се усмихна, върна се плавно до мен, привидение на танца сред отраженията. Пръстите ѝ докоснаха лицето ми, водата отново се стопли. За тези очи кафяви… аз исках да съм силен. А страх ако те е, трябва да го направиш. Поех дъх, отпуснах се назад и водата ме пое в обятията си и ме затегли. Пламнаха очите ми, гореше сърцето ми, въздухът ми избяга в балончета… и тъкмо когато ужасът лепкави пръсти до ума ми докосна, тогаз се аз сетих, че по моя избор под водата бях. Отворих широко очите си, въпреки туй, где щипеше ги. Плъзнах ръце с разперени пръсти под водата, отпуснах се, и в един миг на смирение предадох се на силата ѝ. Водата пое тялото ми, уверена, смела, всемогъща… бях по гръб, а тялото ми бавно се към повърхността заизкачва, водата буташе го в танца си, сякаш с игрива усмивчица… лицето ми изплува и омаен въздух вдишах. И тогава осъзнах, че нося се на ръцете на водата.
Моят страх зад гърба ми крепеше ме.
Усмивка, на нежни розови устни.
— Ела до водопада. Ако желаеш.
— Желая.
Водопадът. Пръските на водата блестяха като диаманти, разделяха бялата светлина на дъга по кожата на Магията. Не бяхме на земята, не бяхме в този миг един сякаш никъде. И не беше важно къде бяхме… а че бяхме заедно, обгърнати в диамантени пръски, погалени от елементите, в топла прегръдка. Целунах розовите устни, затворих очи и напълно загубих усещане за себе си. В този миг аз не бях мене, тя не беше нея си. Завъртяхме се в танц. Водата бе топла, слънцето бе някъде там, вятърът тихо припяваше, птичките с него в хармонична музика. В миг отворих очи и без да пускам Габи от обятията си, обърнах лице нагоре. Втренчих се в капките, инстинкта да затворя очи избутах встрани. Всъщност, аз не виждах капките, ни водопада, ни диамантите… гледах отвъд. Белотата, която ме прегръщаше. Нищо на тоя свят тогаз не беше страшно, нищо не болеше, нищо не дърпаше, буташе, съскаше, удряше, спореше… само обич. Чиста обич. Топла в сърцето ми.
Погледнах отново към Магията пред мен. В кестенявите ѝ коси бе вплетен венец от светлина и водни пръски. Усмивката ѝ блестеше като диамант.
Тогава обаче се пренесох, или по-скоро, върнах се. Отворих очи и осъзнах се легнал, само че не на поляна многоцветна, а на легло. Семпла стая, потънала в сивота и тежест. Нечий глас в далечината тъжно се жалваше и стенеше някой. Да, до мен, на другото легло.
Стиснах чаршафа, почувствах през пръстите си мекотата на тревичките, нежността на вятъра горски и се усмихнах. Замислих се за моята Магия. Щях да я видя скоро, да я силно прегърна, да се в сърцето ѝ вслушам, да се слея с него, биещо с ритъма на вечния вятър и вечната гора. Тя бе подарила на сърцето ми диамантена мрежа, обгърнала го с нея и сега тая мрежа го пазеше. Завинаги. Затуй аз прогоних страха, надвиснал във въздуха, прогоних тъжната самотност и в съзнанието си задържах очите и венеца от светлина и капчици вода, застинали в неподвижност. И тъй, не след дълго се прибрах вкъщи. При нея. Моята Магия.
- - -
11-ти ноември 2021г.
После(любимото ми)съобщение: написах това разказче по случай годишнината от сватбата ни, с благодарност в сърцето за моята Единствена, за всичко през което е преминала с мене и продължава да стои до мен и да държи ръката ми. И, естествено, да ме заплашва с кикбоксьорки ударчета, ако се правя на идиот. 😊🤪
© Зигфрид В. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Таня! 💜
-
Нека да има винаги любов!!!
-
Мини 😍 благодаря ти за този така красив и мил коментар! Усмихна ме! 💜 Прегръдка!
-
Зиги, честита годишнина, нека любовта и вдъхновението, никога да не те напускат, като тази вода, поела пръските на водопада и оросява тревата по брега на езерото,в случая леглото ти, където си постигнал това изживяване. С голямо удоволствие попивах редовете от написаното, че и моята глава се уроси.Прегръдка приятелче!
-
🤣🤣🤣 Вал, разцепи ме яко 🤣🤣 одобрявам. Ама да, добави и логото на Глобул 🤣🤣 с глас се смея.
-
забравил си логото на глобул отпред на гър.... очите
-
Зиги, добро ли е, като начало? На море в Космоса 4
"Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия с модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплиран (квото и да значи) двата робота, за да си обменят информация.
Седя пред трансмитера и чакам.
Чу се едно пръщене, искри и на площадката се появи Тя.
Прекрасна, искряща в ярко жълто.
Докато стоях с отворена уста, за да я разгледам... Ми удари един кикбоксьорски ритник в муцуната.
- Приятно ми е, Габи.
Е, може ли на такова ритащо създание, да сложиш, толкова нежен глас?!" -
Ейй, браво, Роси! Даже спечели единствен по рода си десерт 🤣
Вал, това се казва високо изтънчен, екзотично свръхготин вкус, не извратен. 🤣 -
След тоа коментар, пичелиш ягодов сладолед с парченца лилав пуртакал и ни са сърдя. 😊
Зигфриде, ти си с извратен вкус. 😂 -
Кажи му, Зиги, лимоните са много полезни! Вал не може да ми се сърди дълго, щото аз съм ягодово ангелче!🤣
-
Сдобрихте ли се, Роси и Вал? 🤣 плюс това, няма нищо по-вкусно от лимонада (без захар) рано сутрин. Лайма не го знам, ама киселото ми е любим вкус, наред със соленото. 🤣
-
Започнаха уточнения тип "кисел си, ама като те подправя ставаш за нещо"😊
-
Вал, зеленият лимон е лайм и от него става страхотна лимонада с малко захар. А и мохитото е много освежаващ! 🙂
-
Извинявай, Зиг , но съм обиден на Росица и го заявявам публично. Значи ти си Лилав портокал, а на мен ми пише, че съм лимон, може би зелен.
Браво, Роси!!! -
Благодаря ти, Силвенце! ❤️🥰 Радвам се, ако съм успял да предам усещането… макар че това разказче е нищо в сравнение с океана от чувства, които изпитвах, докато го пишех хихи! 😅🌹
-
Поздравления, Зиги, струи светлина от всяка дума!
-
Петя 🥰 да, така е! Благодаря ти! ☺️
-
Само обич. Чиста обич... 🙂
-
Юриии, благодаря ти! 😆😁🎉
-
Честита годишнина, Зиги! 😊
Тя също глътна здрав гълток,
а след това ми смигна.
До мен полегна на хълбок,
либидото ми вдигна.
Предложи ми да прави с мен
любов под водопада!
Да спинкам с нея всеки ден,
самотно да не страда.
Съблякох се и с малко страх
се хвърлих във водата.
И станах в миг на пух и прах
от струите в главата… 😊 -
Ах, Росииии 😍 благодаря ти за милото пожелание! Хихи лилав портокал, е това е отговорът на всички въпроси 🤣🤣 💜 Сега остава да намеря емотиконка за лилав портокал… ам, няма, ама пък ето това е лилаво и кръгло (знам ли какво е 😅) - 🟣
Гуш на всички! Много, много сте милички! ☀️ -
Зиги, ти си целият Любов! Вие сте двете половинки на портокала. ( Лилав портокал 😁) Пожелавам ви да запазите огъня и магията между вас! ❤🍀
-
Смути 😍, Скити 😍, благодаря ви момичета! Много мили думи! Хихи позволих си малко да се разнежа 😅💜
-
Зиги, много топло и изпълнено е обич посвещение! Запазете във времето тази толкова чиста, искрена и истинска любов! Бъдете все така всеотдайни и щастливи! Много ви се радвам!
-
Честита годишнина, Зиги! Явно заедно сте по-силни и магични! Бъдете здрави и се наслаждавайте на живота си заедно!
-
Стойчо, благодаря ти, приятелю! 😊
Иво, напълни си прав! Хихи, благодаря!
Вики 😍 тъй е, затуй съм смел и смело карам напред 😊 благодаря и на теб! Щом една Самодива казва, че е красиво, значи смятааай! Радвам се! 😊😆
Хора, усмихнахте ме със сутрешното кафе. ☕️ Страхотни сте, всички! 💜 -
Голямо момче си, не ти прилича да се плашиш от къпане под водопади. Особено в компанията на Магия Много красиво,Зиги!
-
Прекрасно е, когато сродни души се намерят!Магия!🍻
-
Поздравления за написаното, Зигфрид!
-
Блу 😍, сърдечно ти благодаря! 😊
ПП. Уау, това за минутите!! Ехааа! 🥰 -
Всеки, който си има такава "магия" преодолява всичко, за да е с нея. Бъдете щастливи, Зиги!
п.п. Пък и си вместил магията в 8 минути за четене, а 8 в нумерологията е символ на безкрайността -
Краси 😍 благодаря ти за топлите думи! 😊❤️
Жаб, веднагически експедически!
Пепиии! Прекрасно стихотворение!! ❤️❤️❤️ ПП. Пепи, ще го прочета на жена ми. Естествено няма да лъжа че аз съм го написал, де. 😊 -
ТЯХНАТА ЕСЕН
С целувката на зрялата любов,
обгрижва есента земята.
Тежат листата, пороища
и жеги надживели,
и уморено капят, а тревата,
от стъпки влюбени в нощта,
привела прегорялата снага
очаква да заспи в снега.
До вчера палаво момче,
преминало през пролет,
знойно лято, сега в очите ѝ чете
неказаните думи, старо злато.
Момичето отдавна е жена,
узряла като отлежало вино,
очите същите - игриво светят
с нестихналия плам на младостта.
И двамата - ръка в ръка,
ще минат зрялата си есен
към ледената бяла зима.
Не се страхуват от студа -
с жарта на вечно влюбените
си сърца ще сгреят огъня
на негасената камина...
------------------------------------
Преди малко повече от година го написах по повод златния юбилей на мои близки.
Пожелава ви го! -
Готово, Зиги. Чети 😊
-
"А страх ако те е, трябва да го направиш." Или ти, или страха. А който си има и диамантена мрежа за сърцето - няма буря, която да го сломи. ..Интересно ми е да прочета тази романтика след 25 години.. "Тръгвам си ЗАВИНАГИ!!!... P.P Kато се върна в сряда, плочките в малката баня да са сменени!" Може и да не си спомняте вече годините на съвместно съжителство, но нека сърцето тупка със същата сила, Зиги
-
Иринка 😅😅
Жаб, хехехе какво ли ще да е то? 🤣 -
Зиг, получих "творческо вдъхновение" покрай коментарите и почвам разказ "Златните точици" 😊
-
Хаха, както се вижда, не е трудно, Валентин. Кога иначе, ако не сега. Не всеки може да си го позволи 🤭
Леко подозирах, Зиги 😉 -
Хаха спам под мое произведение няма. За мен е чест и щастие! Жаб, много си готин бре!
Иринка, ахааа, хехе сега разбрах. Прощавай, че не зацепих 😅 аз съм много “лигаво” романтичен човек по принцип, чак до захаросване. 🌹😊😆 -
Извинявай, Зиги за спама, ама Ирина явно не ма разбра, че искам да са подмладя, а не да ставам пингвин. 😊
-
Зиги, ефектите са ми ясни, Prisma ми е любимо. Романтичната светлина визирах. Всеки мъж изглежда различно в нея🙂
Валентин, да бях със снимка на пингвин, да не ме познаеш, пък то...
Долу горе разлика няма 😊 -
Иринка 😍 хехе минал съм под лилавия водопад, или по скоро съм избухвал с филтри за арт-ефект 🤣 или не можеш да ме познаеш защото не е смешен разказ? 🤔😊 Благодаря ти!
Деа 😍 благодаря и на теб, мила!
Пък Жаб пише светкавично. 🤣 -
Ирина, ми то и аз не мога да та позная. 😊
Ти от кой водопад са връщаш 😊 -
Обичайте си, Зиги!
-
Олеле, Зиги, не можах да те позная.
Нека да ви е все така магично🙂 -
Плааам, три усмивки! 😊🙂😄💜
Жаб, тука само трейлъри пускаш, ейй 🤣 ще си изгриза ноктите от любопитсво! 🤣 -
Ужас, ти си пил от водопада!!! Хем в "На море в Космоса 4" ти предупреди твойта помощничка Габи да не пие от виолетовия извор и сега, за да я пребоядисам жълта ма смля от кикбоксьорски ритници.
Втори ужас и Пламенчо е пил от водопада!!! И той с лилаво сърце. Добре поне, че памперса не му е лилав. 😊
Ами, кат пиша глупости, кво правя, само трейлъри. -
🙂
-
Еййй бре! 🤣🤣 вижте и сърцето ми е лилаво 💜
Да ви имам въображението и на двамата! 🤣 -
Да, ша я подаря на Зиги за годишнината. Много ша "върви" лилав сурикат върху мастилена камила, водена от жълта кикбоксьорка. 😊
-
жабчо си е изкъпал мастилената камила под водопада 😎 🐪 👍
-
🤣🤣🤣 виж ся, кой съм аз да кажа кое го има, кое го няма! 😊
-
То и магаре със сламени крила няма, ама тя тъй ми вика "Музльо" 😊
-
🤣🤣 Жаб, абе мислех да напиша лилав сурикат ама ме хвана срамата, щото да не каже Пепи, че таквоз животно нема 🤣
-
Ти пък 😂 Не виждаш ли на снимката, лилав сурикат 😊
-
🤣🤣🤣 интересно какво животно става човек под лилавия водопад… 🤣 най-вероятно риба. Или някой октопод. Или Йори. 🤣🤣
-
Недей, гледай ма мене, кво станах, като минах под зеления водопад. Хем зелен, хем жаба. 😊
-
Пепи 😍 благодаря! Магията Глобул 🤣 а за послеписа, радвам се че не е бил необходим, ама аз с мойта инатлива глава съм го бухнал и него там 🤣🤣
Жаб, 🤣🤣 от водопада ще да е. То нейната магия прави водата топла така че не, не съм измръзнал 🤣🤣 представяш ли си, водопад който те боядисва в лилаво. Съвсем сериозно бих отишъл!! 🤣 -
Аз са чудя, къде изчезна Зиги, а той под водопада с Магията. 😂
Зигфриде, тоя водопад ли те направи лилав или е от ниските температури. 😊 -
Магия! Зигдроне, и преди да бях стигнала до под чертата, разбрах за какво става въпрос. Значи отлично си се справил, щом няма нужда от пояснения. Да сте живи и здрави и магията да не свършва.
Поздрави на Магия! -
Наистина! 😊 Благодаря ти, Жени 😍!
-
Колко е хубаво, когато има на кого да посветиш думи! Честити бъдете!
-
Наде! ❤️
-
Обичайте се!
-
Мерси, Акеми! 😊 Малко и аз да стана “сополивко”. 😅 Ще измисля и нещо смешно скоро! 🤪🐥☀️
-
Честита годишнина, Зиги.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
