Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти владеели.
Имали си те мъдър Вожд, и също така мъдри Старейшини (е, поне някои от тях), които направлявали житието и битието на Племето. Добре живеели старейшините, чак будели недоволство в обикновените хора, дали от чувство за справедливост (те много не знаели значението на тази дума, макар да я употребявали често), или от чиста завист, само Боговете знаели. И обикновените хора от племето не живеели зле – всичко си имали, макар злите езици да говорели, че други племена на запад от Равнината живят по-добре. Някои от по-възрастните понякога си спомняли, че едно време имали по-мъдър вожд и животът бил по-хубав. Като се напиели, много ревностно спорели на тази тема, ама като ги питали младите какв ...