ГЛАВА ПЕТА: ТАЙНАТА СТАЯ
Енио Хамър беше друг типаж в сравнение с Дислан, но вътрешно усещаше някаква потребност да го напътства и да го протежира или поне държеше това да бъде така.
Самият Дислан нямаше нищо против. Не искаше да пропуска своя шанс, който се очертаваше да придаде някакъв смисъл на живота му.
Дислан беше принуден да признае, че се бяха отнесли твърде снизходително към неговия характер, давайки му шанс да се докаже на толкова отговорна позиция. Сигурен беше, че знаеха за него много повече отколкото му загатнаха. Просто някак си му прощаваха, но дори и да беше в името просто на тайните разработки на кораб като “Емзиру”, пак не се връзваше. Можеха просто да се поинтересуват от другите конструктори, които бяха горе-долу на неговото ниво и да сглобят пъзела твърде лесно. Защо именно той? Дори и губернаторът да се беше застъпил за него, много от нещата бяха прекалено добре подредени.
Той се прибра в уреденото му помещение. Нямаше намерение да протестира срещу порядките на нов ...