Враня
Дойде си царят. И си замина. Стоя повечко от 800 дни. Оправи каквото и когото можа. Пооправи и себе си. Поне за едно поколение напред. Някои имоти си взе, други - не, а за трети се проточиха дела. Но всичко друго си остана същото, най-вече простотията човешка, дето не знае граници и ходи по хората.
За парка на двореца „Враня” се договориха да стане достъпен за простосмъртни посетители. Хем близко до София, хем удобно. Взимаш рейса – и цял ден ще те радват внучетата под сянката на редки и екзотични дървесни видове. Да посъживи малко народната любов, пък и все ще падне някое левче от билетчета.
През първия месец пускаха безплатно и много народ се извървя да гледа. И всякакъв. На несвикналите дървета им идеше да кашлят от плъпналите като вируси и скакалци човеци. Охраната мрънкаше, че не насмогва да изчисти боклуците след тях. Повечето гледаха любознателно и единствения шум, който вдигаха, идеше от фотоапаратите им. Други ритмично си люпеха тиквените семки, сякаш да покажат на гражданите колко са полезни за простатата. За природата – също. Изхвърлените люспички щяха да наторят почвата и да подкрепят тревичките в тяхното развитие.
Най-щастлива от всички се оказа една тетка, облечена като за сватба от периода на диското. Късото и шареното, което тя гордо носеше, не се връзваше по никой начин с натежалите ѝ годинки и килограми. Алпинеумът, до който се бе спряла за почивка, бе изработен от известен архитект, камъните бяха специални и поръчани от далеч, а конструкцията бе декорирана с различни защитени растения. Когато съзря едно цъфнало красиво и ароматно храстче Satureja, тя изригна гръмогласно и замаха на спътничките си:
- Давайте бързо една найлонова торба и елате да видите какво има насадено тук.
И се наведе да бере. Все пак, бобът е по-вкусен с прясно набрана балканска чубрица!
30.04.2014
© Динко All rights reserved.
