13.
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след всеотдайната ми ангажираност по основаване на Центъра. Междувременно осъзнах, че хората тук са започнали да ми липсват, когато не съм до тях. И видях, че и аз им липсвам. Навик? Семейство? Сигурно му оставаше още малко време, за да се превърне в такова. Йохан го оставих за накрая. Знаех, че ще има да ми говори дълго и подробно и да ми споделя житейски истини. Затова преди да го посетя се отбих в стаята си за едно релаксиращо душче и баааавно преобличане, съчетано с пушене на цигара. Така поне си представях нещата. Отлагането е най-развитият ми талант.
Когато влязох в стаята си, мислите ми се впуснаха трескаво да се прегрупират по нов начин. Ей на това му се вика „подарък-изненада”. До прозо ...