Сълзите се стичаха по лицето, като му придаваха още по-нежен вид. Бяха толкова кристално чисти и красиви, че я превръщаха като че ли в сияние. Обгръщаха цялата й шия, стичайки се по нея, сякаш капки дъжд се стичат по стъклен прозорец, стигаха чак до деколтето, като това беше омайна гледка. Гледката се харесваше на някои от минувачите на смътно осветената стара гара, като дори намира сълците за еротична притурка към тялото й. Някои пък я гледаха с искрена омраза и нетърпимо възмущение, че дръзва да рони сълзи, които да бъдат публично достояние. Трети, обаче, все още запазили част от човешкия си дух, искрено започнаха да усещат влага и в своите очи, искрено се натъжиха, че едно такова крехко създание се скита само, придружено от своите сълзи.
Сълзите й не стихваха и се сливаха с мъглата, която завземаше града бавно, постепенно и много монотонно, за да държи в напрежение всички хора, които руптаеха срещу времето и вярваха, че нещо като световен заговор ги дебне от всеки ъгъл. Сълзите й сл ...