Все някоя ще те огрее
- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена.
- Виж, аз... Знам, че закъснях, ама коня го сгази камион, та се върнах до близкото село за едно прасе... И то... Докато дойда... Мина време. Пък и... Абе, ти май не си от най-хубавите принцеси.
- Ми не съм. Трийсе и осем лета те чакам, омръзна ми на перушината.
- ... и от най-добронамерените не си...
- Ти кво очакваш? Да ти се метна на вратлето от щастие?
- Поне поклон можеше да направиш...
- Да ти се кланям? На тебе ли, бе, скапаняк? Клякам само в едни особени случаи, ама ти няма как да си разбрал...
- И сега какво?
- Ми нищо. Взимай си свинята Росинант и беж да се бориш с вятърни мелници.
- Ама... аз съм твоят принц... Трябва да дойдеш с мен, в моето кралство... Да празнуваме три дена и три нощи...
- Нова година мина отдавна. Като си спомня как се накатах...
- Ти пиеш?!
- И други работи правя, мойто момче.
- Леле! И устата на всичко отгоре!
- Казах ти, не съм средностатистическа принцеса.
- Какво си тогава?
- Лелка на прага на критическата, с две деца и неблагодарен любовник.
- Деца!!! Любовник!!!
- Мда. Айде, до по-късно, че отивам да купя марули. Мъжкият иска да гледа мач, та ме изпрати на пазар.
- Ама... ама... чакай, принцесо... ами аз? Какво ще правя?
- Търси, съкровище. Търси. Все някоя ще те огрее.
© Яна All rights reserved.
