И нека отново черните клавиши засвирят своята мелодия. Нека буквите се леят по листа и да рисуват грозни картини. Нека мъката да властва над съзнанието и болката, да притиска сърцето и да цеди яркочервени капки от него. Нека мракът властва, а светлината в края на тунела да е от идващия влак. Нека пак да се чувствам така.

Глупаво ли е да искам още болка, когато плувам в море от радост? Глупаво ли е да жадувам нещо ново... нещо старо, всъщност, да се върне. Искам да се върне мъката, да се върне тръпката в сърцето и да боли пак. Тези тъпи мазохистични мисли... желания... страсти... Едно единствено чувство отрови душата ми и вирусът навлезе в тялото ми. Но то, чудно как, изгради имунитет и сега вече не допуска чувството близо. А аз отново искам да се разболея от вируса. Хората пазят здравето си, а аз го ненавиждам. Ненавиждам целостта на вселената вътре в мен. Сякаш винаги трябва да има нещо което да се руши, да властва хаосът. И тогава се чувствам... добре. Колко глупаво...