katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
Jan 22, 2020, 11:28 AM

Всемир 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
635 1 6
1 мин reading

ВСЕМИР

 

В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни.
Мечтаем да присъстват
в житието ни
по какъвто и да е начин,
не можем да си позволим да ги изгубим,
защото са част от нас самите.
В живота срещаме хора,
които не са целият ни свят,
а са Всемир, изтъкани от смисъл,
безмерни, необятни, такива които
е невъзможно да съществуват, необясними...
Но как бихме могли да ги задържим,
та те са свобода!?
Освен да попием всяка частица от тях,
да им се радваме,
да ги живеем, друго не можем.
В живота само веднъж,
ей така, от нищото
на пътя ни се появяват
хора - Всемир...
Обичаме ги през всичките си прераждания толкова много,
че ги оставяме да си тръгнат.
А после се претворяваме в Божествена любов,
само, защото сме се докоснали
до тишината им, дори за миг! 

 

П.П. Благодаря, че имам тази възможност!

 

20 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова 

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Геви, знам, но е всемир за мен, защото само аз съм успяла да видя вътре в него.
  • Много е истинска тази обич, но с времето разбрах, че този човек е Всемир за теб, а за другите си е бай Гошо. Та искам да кажа, че ТИ си го направила Всемир и това не е лошо, има хора, които никога не са имали такъв човек...
  • Така е, Роси!
  • Това е зрялата, осмислена любов! Тя се вдишва на глътки, усеща се като ароматни капчици Божествена роса и има послевкус на безметежно щастие!
  • Хахаха, Антон, винаги си забавен!
  • Ето така се обича истински! Няма "чакай", няма "ако", няма "немога"!
    [ Всемир, Всемир, ама и той хляб яде, завалията ]
Random works
: ??:??