22.01.2020 г., 11:28

Всемир

989 1 6
1 мин за четене

ВСЕМИР

 

В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни.
Мечтаем да присъстват
в житието ни
по какъвто и да е начин,
не можем да си позволим да ги изгубим,
защото са част от нас самите.
В живота срещаме хора,
които не са целият ни свят,
а са Всемир, изтъкани от смисъл,
безмерни, необятни, такива които
е невъзможно да съществуват, необясними...
Но как бихме могли да ги задържим,
та те са свобода!?
Освен да попием всяка частица от тях,
да им се радваме,
да ги живеем, друго не можем.
В живота само веднъж,
ей така, от нищото
на пътя ни се появяват
хора - Всемир...
Обичаме ги през всичките си прераждания толкова много,
че ги оставяме да си тръгнат.
А после се претворяваме в Божествена любов,
само, защото сме се докоснали
до тишината им, дори за миг! 

 

П.П. Благодаря, че имам тази възможност!

 

20 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Геви, знам, но е всемир за мен, защото само аз съм успяла да видя вътре в него.
  • Много е истинска тази обич, но с времето разбрах, че този човек е Всемир за теб, а за другите си е бай Гошо. Та искам да кажа, че ТИ си го направила Всемир и това не е лошо, има хора, които никога не са имали такъв човек...
  • Така е, Роси!
  • Това е зрялата, осмислена любов! Тя се вдишва на глътки, усеща се като ароматни капчици Божествена роса и има послевкус на безметежно щастие!
  • Хахаха, Антон, винаги си забавен!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...