Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, дето ти е "само за службата", в чекмеджето, за специалните обаждания?". "Хък-мък, ами... изгубих го...". (Да, бе, да!). Или - по-достоверно: "Много големи сметки навъртаме. Нямам възможност да ги плащам.". О, веднага се сещам, че ти самоотвержено ще се хвърлиш с това: "Но, Мими, аз ще ти се обаждам! Знаеш, че за мен джиесемите не са финансово бреме!".
Е, добре, посочих ти най-благоприятния вариант! Ами ако чуеш това: "Знаеш ли, реших повече да не се търсим. Безсмислено е. Нищо няма да излезе. Дори вероятно никога няма да се видим."? Макар че този филм вече сте го разигравали. Помниш, нали? Когато той се влюби в онази от Варна; ама до такава степен се влюби, че бе готов направо планини да пр ...