Болката прекалено много си личи и прозира през пръстите, по лицата и по очите на хората, които крачат из самотните улици и няма кой да ги прибере, няма кой да ги сгъне и утеши, да зашие раните им, защото кръчмите отдавна са препълнени с техните приятели, а очакванията им за Деня – отлетели в топлите страни.
Болката прекалено много си личи, дотолкова си личи, че е изписана по лицето на всеки от Минувачите по „Алабин” и е трудно да повярваш, че средновековието някога е било истина... Те са като палачи на собствените си мечти.
Палачи на собствените си мечти.
...
Ще стана писател,
Ще се храня от думите.
Никога няма да гладувам.
Толкова.
От Толкова до Толкова.
...
Тръгнем ли да говорим за Тишината, думите не ни стигат и аз и ти и аз и ти се превръщат в думи без смисъл.
Аз и ти се превръщат в думи без смисъл. ...