Втора част

   Да, това е - все  не съм доволна, все злъчна и то защо, защото тази скука ме убива. Макар, че не съм сигурна дали и тя не е поредното ми извинение, за да мога да се радвам на мойто блаженно мързелуване! Но все пак шанс, малшанс. И мързелуването е скука.... мисля, че то е най-голятата скука!

Муза, талант, какво ли ми трябва? Скука - това е единственото, което имам, а се оплаквах , че го нямам.

   Доскоро беше така, но след един месец почивка и релакс, е, и мъничко физическа работа. Казвам "стига". Мозъкът ми деградира и корозира със страхотно бързи темпове или поне така си мисля, честно казано, така може и да ми е по-добре. Пак избликват заучените фрази на гениите - "Който трупа знание трупа печал". А има ли смисъл в този проблем дали мързелът е знание или изтърканото себе-познание е простичко казано мързел. Анализираш себе си, че за какво това не храни, губи , време, а то пък е пари т.е. работи, работи... е не, пак се изгубих при тези бл-бл-бл... ама така - е тъпото себеопознаване ми къса нервите. Поредният парадокс в моето лутане. Поредната безмислица на листа. Но тази скука ме убива, отново мрънкам "къде е Мари?!" (да ме нахока едно хубаво - това е дълга история!); имам нужда от това, защото постоянно съм недоволна от себе си, но нещо не мога да се справя. Да бъда по-добра във всчико, това искам - да съм най-добрата, не грешна - е тази посока, трябва да си съвършен, защото, така или иначе, не си. Тъпа работа, защо природата ни е създала толкова збъркани?

  Моноспектакъл в общия цирк.

Искам да заплача, ама тези сълзи обикновено ги хабя за плоските холивудски простотии, плаче ми се... коя ли беше последната ми книга, която прелистих?! Жалко, но факт - грамотността ми е нулева. Скучно е, но не толкова, че да прочета някоя хубава книга. Пародия!- тук вече надви мързелът.

Мисля, че е време да спра за днес, че се олях. Пък и може да събудя майка си, всъщност я събудих. Лека нощ за днес!