Днес предстои разпределението на випуска!

Очаква ме трудно изпитание…

Още с влизането в Института налетях на личния състав!

Беше с още двама непознати млади хора...

                                                         *

Страховито име и циник по душа беше личният състав Балкански!

Човекът, който колеше и бесеше във Института.

Негова беше последната дума за стипендии, общежития, разпределение…

„На мушка” обикновено бяха по-сексапилните колежки!

Обезателно трябваше да паднат по гръб, за да се „уредят”.

Беше противен - с кръгла глава, обратна захапка и тънки мустачки…

Парадираше със значението си на човек, от който зависи много.

Тихо се коментираше сред колегите, че бил от отряда „Чавдар”…

Доколко е вярно, никой не знаеше!

Истината беше, че всички се съобразяваха с него.

Усещахме респекта и на преподавателите…

Беше нещо като Ректор в сянка.

Студентите определено изпитвахме страх…

Казваха, че го виждали на работа с пистолет на кръста!

Изобщо гледахме, да си нямаме работа с него.

Но Балкански не смяташе така.

Той държеше да присъства в живота ни!

И успяваше…

Беше сигурен, че за това му плащат.

Всяка институция си имаше своето страшилище…

                                                          *

Когато приближих, ги поздравих.

- Ето, това е тоя, дето го разпределяме, а вече е студент във ВИТИЗ!

Заковах на място, ни в клин ни в ръкав, подадох ръка на непознатите.

- Представители от Министерството – каза многозначително мръсникът.

Постоях секунди, всички мълчахме, изпитах неудобство.

Измърморих нещо като „Довиждане” и влязох в Института.

Всичко ми се преобърна.

Чувствах се разобличен престъпник.

В действителност бях извършил престъпление!

Кандидатстването ми наистина беше незаконно !

А бях класиран от 3000 човека на второ място…

Просто, според законите в държавата, нямах право на втори факултет!

Тъй като:

1. Имам право да кандидатствам три години след държавното разпределение.

(А тогава минавах допустимата възраст от 25г.)

2. Имаше решение на АПК да заема длъжността главен лекар.

И най-неприятното:

незаконно бях изнесъл документ от Ректората!

Можех да запиша само с дипломата за средно образование.

Секретарката на Ректора обичаше театъра и ми помогна…

Всичко това след малко ще лъсне пред цялото Ректорско тяло…

И пред всички 220 колеги…

Балкански беше решил да ми „отреже главата”!

                                                          *

На първия ред в залата бяха насядали всички окръжни лекари.

Бяха дошли да поемат кадрите си.

Тук беше и моят окръжен лекар…

Зад огромно бюро бяха заели местата си Ректорът и Ректорският съвет.

Балкански беше седнал плътно до онези двамата от Министерството.

Всичко изглеждаше много тържествено!

Разпределението протичаше по азбучен ред.

Редът на моя град дойде към пет часа след обяд.

Застанах пред Ректора, стиснахме ръце и понечи да ми даде дипломата.

Балкански сръчка с лакът единия от Министерството.

- Чакайте, Вие нали сте записали друг институт! - попита той.

Ректорът прибра дипломата и седна.

- Да, но подлежа на разпределение и съм длъжен да замина!

- Тогава защо кандидатствахте? - намеси се другият.

Как да обясня пред 220 човека защо съм кандидатствал?

- Исках да опитам!

- Е, добре - опитахте, приеха ви, записахте!

- Така е, и сега заминавам по разпределение!

- Но Вие от две седмици сте студент! – подпря ме първият.

- Това няма значение! В действителност днес напускам ВИТИЗ! – отстоявах аз.

- Как така? Тогава защо сте записали!

- Трудно ми е да обясня…

Този до Ректора взе дипломата. Изправи се. Стана и другият…

- Колеги! - обърна се към залата.

Позволете ни, от името на всички, да пожелаем успех на колегата!

Радваме се, че от съсловието ще имаме представители в изкуството!

На добър час, колега!

Стисна ми ръката и подаде дипломата.

Нищо не разбирах!...

Някакво издевателство или гавра, инсценирана от Балкански!

Погледнах го изпитателно, а той се усмихваше заканително…

Стоях и не тръгвах!

Зад гърба избоботя гласът на окръжния лекар:

- Протестирам! Имам аз нужда от 33-ма лекари! Вие ми изпращате трима:

- Колежка, която излиза в майчинство!

- Колега, който отива в друг окръг, заради жена си!

- Третият просто го освобождавате от разпределение!

- И в какво ще се изрази вашият протест, колега? - попита единият.

- Ще напиша оплакване…

- До кого?

- До Министерството на земеделието…

- Значи до нас? - попита другият.

- Разбира се…

- Ами, напишете! - усмихнаха се и седнаха.

Това означаваше - спорът е приключил!

Излетях от залата…

Тичах към общежитията и не поглеждах назад…

Страхувах се някой да не извика:

- Върни се! Стана е грешка…

                                                           *

Братя да ми бяха тези мъже, нямаше да смеят да ме освободят!

Какви ли не парадокси се случваха при разпределенията!

Семейства разделяха на 40-50 километра!

А освобождаването от разпределение беше абсурд.

Времена...

Днес дъщеря ми с два факултета стои без работа!

И се моли някой да я „разпредели”…

                                                         *

Цели две години след завършването не посмях да стъпя в института!

Дори не разбрах имената на тези двама колеги!

Исках да им благодаря!

Тогава не успях.

Правя го сега…

                                                         *

Това беше вторият изключителен шанс в живота ми!

Какъв ли щеше да бъде третият!