Село Дрен е на десет километра от Троян. Нови и стари къщи са струпани покрай пътя, протегнал се като гущер между баирите, покрити с гъста гора. На брега на Осъма, където реката прави остър завой, се белее хубавата къща на Минко Лалев. Дворът е ограден със сух зид, между камъните на който тук-там се зеленее здравец. Още на младини Минко, едър балканджия с къс мустак, стана счетоводител в РПК-то. Беше стриктен. Годишният му баланс винаги излизаше. Тайно се гордееше, че и в себе си е постигнал перфектен баланс между рационалното и емоционалното. И то, второто, една зимна вечер го примами в читалището. Поставяха пиеса и му отредиха ролята на войвода. Там, на сцената, войводата попадна в плен. Тъмните очи на Димана, красивата библиотекарка, след два месеца го заведоха пред олтара. В сговор преживяха тридесет години, с обич отгледаха двама сина и една дъщеря. И тримата сега бяха в София. Годините отлетяха, дойде ред Димана и Минко да се пенсионират.
На пръв поглед човек би помислил, че тук ...