В Ъ Г Л Е Н
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
>
> Часовникът на стената необратимо отброява изтичащите секунди живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно мълчание на стаята. Пепелта от изгарящата цигара пада на пода, но не се помръдвам. И защо ли? За да се наведа да я събера? И без това мога да я затъпча в килима и на другия ден да я изсмуча с прахосмукачката.
>
> Погледът ми се рее навън през дъждовната пелена. Капките звънят по стъклата и размазват всичко. Природата изглежда толкова хаотична и същевременно свободна. Дъждът е безразсъден, силен, без да го е грижа за нищо друго, освен за своето собствено съществуване. От другата страна на стъклото съм аз – прикована тук – сама и неподвижна, залята от тежестта на ронещите си мисли.
>
> Питам се дали не забравих кафеварката в кухнята включена. Не ми се пие кафе, но по навик си правя. Представих си к ...