Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа. 

Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.

Една, свита на кълбо , лежеше на земята.

- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, известния в крими средите рецидивист с прякор Беленския.

- Гръмнете го! И го закопайте някъде в гората !- отговори друга от фигурите, която седеше встрани и пушеше цигара.

Беленския се стъписа и непохватно запристъпя от крак на крак.

- Ма .. как така? Да го утепаме ли?

Па ние го разглобихме от бой. Те и момчетата сега...нямат нагласа. 

Крокодила го погледна злобно и просъска:

- Тия да не са балерини, че да се гласят. Биячи има много. На мен ми трябват убийци. Дай им да шмръкнат по една колумбийска пътека и да го приключват тоя.

Това ще е урок за другите тарикат бизнесменчета. Да не се ебават повече с мен.

Беленския някак примирено кимна с глава.

- Както кажеш, шефе. Ама , ега ти времената дойдоха.

Крокодила пак го стрелна със злобния си поглед:

- Какво му е на времето бе, Беленски?

- Вълче е, шефе.

Набитата фигура на Крокодила сякаш  се удължи в полумрака. Той пристъпи напред някак заплашително.

- Виж какво ще ти кажа, Белчо. И го запомни добре.

Не времето прави хората.  А хората определят какво ще е то. Има две породи човеци.

Хора-вълци и хора- овце.

Досега, при Партията майка , трябваше да блеем със стадото.  Вече не е така. Ние, вълците, взехме властта.  Така, че Homo homini lupus est .

Беленския озадачено погледна Крокодила.

- Какво значи туй, шефе ?

- Това, което е значело и преди 2000 години. - изръмжа Кроки , метна фаса настрани и се качи в колата. След минута джипа набра скорост и изчезна  зад завоя.

Беленския гледаше след него и се чудеше от коя порода беше той...