Вълче време
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, известния в крими средите рецидивист с прякор Беленския.
- Гръмнете го! И го закопайте някъде в гората !- отговори друга от фигурите, която седеше встрани и пушеше цигара.
Беленския се стъписа и непохватно запристъпя от крак на крак.
- Ма .. как така? Да го утепаме ли?
Па ние го разглобихме от бой. Те и момчетата сега...нямат нагласа.
Крокодила го погледна злобно и просъска:
- Тия да не са балерини, че да се гласят. Биячи има много. На мен ми трябват убийци. Дай им да шмръкнат по една колумбийска пътека и да го приключват тоя.
Това ще е урок за другите тарикат бизнесменчета. Да не се ебават повече с мен.
Беленския някак примирено кимна с глава.
- Както кажеш, шефе. Ама , ега ти времената дойдоха.
Крокодила пак го стрелна със злобния си поглед:
- Какво му е на времето бе, Беленски?
- Вълче е, шефе.
Набитата фигура на Крокодила сякаш се удължи в полумрака. Той пристъпи напред някак заплашително.
- Виж какво ще ти кажа, Белчо. И го запомни добре.
Не времето прави хората. А хората определят какво ще е то. Има две породи човеци.
Хора-вълци и хора- овце.
Досега, при Партията майка , трябваше да блеем със стадото. Вече не е така. Ние, вълците, взехме властта. Така, че Homo homini lupus est .
Беленския озадачено погледна Крокодила.
- Какво значи туй, шефе ?
- Това, което е значело и преди 2000 години. - изръмжа Кроки , метна фаса настрани и се качи в колата. След минута джипа набра скорост и изчезна зад завоя.
Беленския гледаше след него и се чудеше от коя порода беше той...
© Живко Делчев All rights reserved.
