18.11.2024 г., 9:32 ч.

Вълче време 

  Проза » Разкази
177 1 2
1 мин за четене
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, известния в крими средите рецидивист с прякор Беленския.
- Гръмнете го! И го закопайте някъде в гората !- отговори друга от фигурите, която седеше встрани и пушеше цигара.
Беленския се стъписа и непохватно запристъпя от крак на крак.
- Ма .. как така? Да го утепаме ли?
Па ние го разглобихме от бой. Те и момчетата сега...нямат нагласа.
Крокодила го погледна злобно и просъска:
- Тия да не са балерини, че да се гласят. Биячи има много. На мен ми трябват убийци. Дай им да шмръкнат по една колумбийска пътека и да го приключват тоя.
Това ще е урок за другите тарикат бизнесменчета. Да не се ебават повече с мен.
Беленския някак примирено кимна с глава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??