Горос се доближи до нея.

-Е, принцесо, как си?

-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!

-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече под  наш контрол! ОПОЖАРЕНИ СА!

-Вие сте зверове!! Имайте милост поне към децата и старците!

-Милост ли? Това чувство не ми е познато! А, щях да забравя, вещиците също са на път! И почти са стигнали границите ви.

-Горос, моля те, зная, че дълбоко някъде в теб се крие и искрица добро! Моля те, нека сърцето ти се смили над невинните!

-Нямам милост! Нямам жал! Нямам и състрадание!

-А любов? Никога ли не си бил влюбен?

-Какво е любов? Няма място за нея в сърцето ми!

- Лъжеш се, Горос! Във всеки човек има искрица любов! Просто не си намерил начин да я възпламениш и да усетиш силата ù! Любовта ще спаси света! Ти просто не осъзнаваш това.

-Не! Бъркаш! Няма любов в сърцето ми!  А сега просто спри да се съпротивляваш!

-Никога! - принцесата трепереше цялата. Опитваше се да отбие атаките на Гросула и да спаси камъка. Но... едва удържаше.

  Шорет се опитваше с мислите си да открие принца.

-Шорет, миличък, дано ме чуваш! Гарет е в беда! - принцесата се опитваше да предаде мисли на дракона.

-Принцесо?!

-Чуваш ли ме!?

-Разбира се!

-Аз съм в замъка на кралица Гросула. През огледалото е порталът. В подземията съм. Гарет е в беда! Ще трябва да ми помогнеш да го свестим, а след това ще трябва да дадеш заповеди на войската ни  да защитите кралството ни, докато се освободя! Аз ще помогна, като спася камъка! Но трябва да побързаш, миличък! Няма време! Не мога да я  задържа дълго!

-Какво да направя ?

-Добре, ще ти обясня! Чрез теб силата на мисълта ми ще се удвои. Така ще стигна до принца и ще мога да го изведа от това му състояние. Припаднал е в кулата!

-Да действаме!

 Гарет лежеше на площадката пред вратата на стаята с камъка.Сънуваше хубав сън.:

    Прекрасна поляна, изпъстрена с цветя. Отсреща му бе Шорет, а той гонеше Ванеса и двамата стъпваха по меката трева и се смееха. Без да иска се спъна и падна, като събори и принцесата. Върху сочната трева бяха един върху друг. Той я целуна нежно, а тя му отвърна:

-Гарет, толкова съм щастлива с теб, но сега е време да се събудиш! Окована съм в подземията на Гросула. Спаси  ме, Гарет! Ела при мен! - той се огледа и видя принцесата, окована на стената в подземията на Гросула, а Горос обикаляше около нея.

-Помогни ми, любов моя... моля те... В стаята ми има голямо огледало. То е порталът към замъка. Ела, любов моя, събуди се! Побързай, Гросула е обсебила вече почти целия камък! Не ми останаха сили вече! Събуди се! Докато още има надежда!

  Гарет се стресна! Събуди се и видя Гросула и камъка! Камъкът! Той наистина беше вече повече от половината потъмнял! През малкия прозорец се процеждаше мрак! Разпростираше се много

бързо и слънчевата светлина гаснеше! Той разбра, че ще трябва първо да спаси Ванеса, затова стана и бързо слезе в стаята на принцесата. Видя огледалото.

-Шорет, отивам при нея, а ти организирай войската ù на бой!

-Ще бъде изпълнено, господарю! И се пази! - драконът отлетя.

 Принцът премина през огледалото. Изкачи стъпалата и се запромъква из замъка. Намери пътя към подземията и слезе.

  Гросула се смееше с цяло гърло! В камъка бе останало едно петънце! Целият бе почернял! Тя усещаше невероятната мощ. А навън мракът се сгъстяваше. Заизвиваха се торнадо след торнадо.

От небето падаха светкавици и гръмотевици.

Гарет влетя в подземието, но в този момент последното петънце от камъка почерня и вещицата се почувства най-мощното създание в света. Сега никой и нищо не можеше да ù се противопостави!

В този момент очите на Ванеса потъмняха.