18. Чарли
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наоколо. Не са ни притрябвали хората, те ще ни донесат само болка и страдания, ние двамата си живеем спокойно без тях.
Слънцето показва огненото си чело над водата. Полъхва ни морският бриз с дъх на водорасли. Лягам на тревата и затварям очи. Изведнъж въздухът натежава. Мирисът на водорасли и море е отлетял. Мирише на болница. Ох, заспала съм и отново ме връхлита онзи кошмарен сън. Намирам се в някаква болнична стая, майка ми лежи на леглото до прозореца. Зная, че тя скоро ще умре, а не мога да я спася. „Аз не съм героиня” – прошепва майка ми с последни сили. Въздухът в стаята става все по-тежък, задушавам се. Трябва да се събудя, този кошмар иска да ме убие, трябва да се върна в реалността...
О ...