6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само писал и публикувал статии във вестниците и затова са го убили.
Тримата дойдоха да живеят в нашата къща, в две от стаите, освободени от съветското комендантство. Другите стаи също бяха дадени за квартири на артистите, може би защото театърът беше до нас. Майка ми изглеждаше доволна от това.
– След като ни взеха по-голямата част от къщата, предпочитам да съжителстваме с артисти – каза тя, докато вечеряхме в сал-а-манже, – и без това сме си близки. Я си представете, че бяха ни пратили милиционери или ОФ-активисти.
Наистина съседството ни с театъра беше обгърнато от някаква топла взаимност. Актьорите си бяха наши хора. Майка ми им приготвяше в порцелановия аптекарски хаван специални кремове за ...