Въплъщението на сатаната (6-та част)

                         Луната

 (ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)


                          ...................

   - Как си, Шона?
   - О, скъпи, не те очаквах – сепна се жената. - Добре съм, но ти изглеждаш... как да кажа... някак странен.
   - И аз съм добре, досега бях в болницата. Ще се оправя.
   - Рихард, водопроводчикът, дойде преди малко, защото имаше теч.
   - Рихард ли? Какво прави Рихард тук? - Бенджамин говореше бавно, глухо и със сипкав глас, като някой мафиотски бос, току-що хванал свой подчинен в измяна.
Шона го изгледа с изумление:
   - Нали ти казах, снощи в банята протече и го викнах.
   - Къде са Кейт и Мари?
   - Още са на училище, след малко ще...
   - Ти си сама тук с тоя Рихард, така ли - Бенджамин го каза на висок тон, който звучеше войнствено.
   - Бен, какво ти става? Все едно не познаваш Рихард!
  В това време водопроводчикът се появи и загледа с плах поглед бившия полицай
   - Здрасти, Бен - поздрави той притеснено.
   - Здрасти, Рихард! Ти тук по каква работа?
   - Шона ме извика да поправя теча и вече е почти готов.
   - Я да видя, елате с мен до банята да го видим тоя теч.
   - Бен, какво се случва с теб? За пръв път се държиш така. А и това е Рихард, познавате се от толкова отдавна - говореше с недоумение Шона.
  Бенджамин тръгна към банята, последван от Шона и Рихард. Цялото помещение бе пълно с мръсна вода, а от един от каналите шуртеше малка струя. След това по лицето му се появи успокоение, той погледна уплашените хора до себе си и каза с усмивка:
   - Значи всичко е наред и наистина е имало теч! Рихард, приятелю, извинявай за това недоразумение, но понякога се налага да проверявам!
   - Няма нищо, Бен, но нали знаеш, че аз никога не бих...
   - Разбирам, приятелю. Е, скъпа, аз дойдох само да си взема колата и веднага отпрашвам за вилата.
   - Няма ли да останеш за вечеря, или поне да видиш децата? - попита Бети.
   - Докторът ми каза да почивам. Другия път ще остана за по-дълго. Целуни Кейт и Мари и им кажи, че ги обичам. А на теб, Рихард, ти казвам довиждане и ти пожелавам приятна работа.
  Той целуна по бузата съпругата си, махна на Рихард и излезе.

  Светлината не му пречеше или поне не оказваше съществено влияние върху сетивата му. Зрението му се бе стабилизирало и той виждаше добре шосето пред себе си. Не искаше да мисли за нищо, защото главата щеше отново да го заболи, той се бе съсредоточил изцяло върху шофирането, което винаги му бе доставяло голямо удоволствие. Автомобилът напусна пределите на града и се насочи към предградията. Черният, гладък и добре маркиран път предразполагаше към приятно и гладко каране.
  "Вампиризъм" той се сети за тази грозна дума, изречена от Клаус Баденхард. Сега, замисляйки се по-дълбоко, това понятие му звучеше абсурдно. Абсурдно и страшно! Какво ли го очакваше занапред? Как ли щеше да се чувства когато се събуди на другия ден, ако изобщо се събуди?
  Пред него се появи хълма и отклонението, водещо до неговата вилна зона. Той завъртя волана на ляво и автомобилът зави. Веднага почувства хладния аромат на дърветата и звънливото пеене на птиците. Естеството на природата отново се показа със своята чистота пред очите му и ласките на душевното успокоение го обляха с нежни лъчи. Колата криволичеше по стръмните завои и не след дълго спря пред вилата. Бенджамин слезе и се загледа в околността.
 
  Като в плен на някаква притегателна сила първото нещо, което фиксира погледът му, беше гората! Тя чернееше в своята гъста обвивка от порочност и загадъчност, естествена и неприкосновена по свой собствен начин. Въплъщението на сатаната обитаваше тези мрачни двери, властвайки непоколебимо над всяко кътче.
  Силни чувства връхлетяха като внезапен порой Бенджамин, той свърна рязко глава и пое с бързи стъпки към къщата. Влезе в двора, седна на едно столче под сянката на голямата липа и въздъхна силно. Часовникът му показваше седемнадесет и тридесет, а слънцето бавно се снижаваше към хоризонта. И този тягостен ден вървеше към своя край.
  Приятната сянка на голямото дърво оказа своето въздействие върху умореното тяло на полицая и той мигновено се унесе.

  Когато се събуди, това, което усети, беше обилната пот по ризата и челото си - неприятното последствие от тежката дрямка. Намираше се в твърде неудобна поза - подпрял гръб на малката облегалка и навел силно глава над тялото си. Когато се помести, почувства силен бодеж в мускулите и ставите, както и адска, режеща болка в областта на сърцето. Стана от стола и направи няколко крачки, за да се разтъпче.
  Небето бе добило тъмносиния цвят на сумрака, а оранжевият цвят на облаците показваше, че слънцето все още царува до някаква степен над небосвода. Бенджамин се прибра в тъмната си обител, за да зачака началото на нощта.
  Извади от хладилника картофената яхния, няколко филии нарязан хляб и една кутия бира, постави ги върху масата и се приготви за вечеря. От отдавна не бе хапвал нищо и гладът вече оказваше своето въздействие върху тялото му. Вкусът на яхнията му се стори някак особен, бирата като че беше изветряла, хлябът - безсолен и безвкусен. Но той не изпита отвращение! Поне не както снощи!
  След като изяде постната вечеря и изпи бирата,  той легна на дивана и включи телевизора. На един от каналите даваха стар каубойски филм, който Бенджамин бе гледал отдавна. Тогава филмът му се стори доста интересен и той реши да го изгледа отново. След малко обаче очите му започнаха да се затварят и тялото му пожела да се слее със съня. Последното, което си помисли бе, че откакто го ухапа оня звяр, започна често да му се доспива.


                         ....................
 
  Събуждайки се върху мекия диван, той видя на екрана да текат финалните надписи на филма. Светлината от телевизора сякаш беше боядисала всяка част от стаята в сребристосив цвят, а контурното очертание на прозореца едва се различаваше със своя синкав оттенък.
  Бенджамин знаеше, че луната е изгряла на небето! Чувстваше нейното влияние, нейната животодаряваща сила! Стана и се запъти към двора!
  Когато усети лунните лъчи върху тялото си, той имаше чувството, че ще излети! Окрилен от някакъв неведом тласък, ликуваше като победител, като завоевател, като... въплъщение на сатаната!   
  Гледа дълго небесното светило, толкова дълго, че всичко извън светещия диск бе заприличало на огромен лъчист ореол. Злобни и покварени мисли минаха тутакси през главата му, едно внезапно просветление се появи като мълния в мислите му. ВИНОВНИ! Всички са виновни за това негово състояние и трябва да си получат заслуженото! Той имаше цялата сила на земята и ще я използва срещу мерзавците!
  "ВИНОВНИ"! Той бе страдал заради тях, бе преживял истински кошмар, защото никой не взе на сериозно болестта!  Кристина беше близо, само на около петдесетина метра от него! Тя също бе сред виновните! Вълча усмивка се появи по лицето на Бенджамин, в очите му се появи лукава искрица. Той нададе свиреп вой, наподобяващ воя на вълк единак и тръгна с тежка тромава походка към къщата на старицата!
Не се любуваше на красивата природна гледка, добила еднородния сивкав цвят на лунните лъчи, не се одухотворяваше от лиричния повей на слабия ветрец, полюшващ с нежните си ласки короните на дърветата. Той бе погълнат единствено от пагубната жажда за смърт.

  Почука силно по дървената врата на притихналата в нощната тъма къща. В този миг един от горните прозорци светна и се чуха равномерни стъпки. Едно резе изщрака със стържещ звук, ключалката на вратата се врътна, бравата помръдна надолу и вратата се открехна. Пред него стоеше профилът на Кристина, затъмнен от силната светлина на електрическа лампа, идваща зад нея.
   - Здравей, Бенджамин! - в гласа ù имаше едновременно учудване, удивление и страх.
   - Здравей, Кристина! - отговори Бенджамин с тежък нисък тембър, поразително наподобяващ ръмжене на трактор със спукан ауспух.
Преди жената да каже каквото и да е, той я хвана със здравите си ръце за гушата и я стисна с всичка сила. Тя впи нокти в ръцете на полицая, но той не разхлаби хватката си. От гърлото й заизлизаха променливи стенещи звуци, показващи пълната й безпомощност да се бори за живота си. След малко тялото се завихри в лудешки танц, а ръцете заудряха главата и рамената на Бенджамин с невероятна сила. Спасителният инстинкт, последният коз на клетницата, изригваше с нечувана мощ от слабото тяло, стоварвайки цялата си ярост върху свирепия нападател.
  Но потенциалът, която имаше Бенджамин, бе много по-голям! Той усили още повече захвата на ръцете си и вече стягаше гушата на жената като примка на бесило! Тя намали драстично силата на ударите, които сега приличаха на леки погалвания, след това бавно започна да се свлича по касата на вратата и накрая тупна безчувствено на земята!

  Но Бенджамин не престана с пъкленото си дело. Той се наведе над трупа, натисна яростно с два пръста шията и я раздра. Алено червена артериална кръв бликна като гейзер от тънкия врат и боядиса с грозна краска циментовия праг на пода. Плътни балончета се появяваха и изчезваха, отразяващи отчаяните хриптения на жертвата. Ръцете и краката заръкомахаха нецеленасочено, а тялото се разтресе от остатъчни смъртни конвулсии.
  Силата на Бенджамин бе грамадна, титанична, исполинска, а агресията му - неистова, свирепа, безкомпромисна! С гърлен победоносен рев той бръкна под слънчевия сплит на Кристина, проби с привидна лекота кожата и извади сърцето ù, което все още туптеше и изтласкваше на талази кръвта, предназначена да снабдява току-що разкъсаните кръвоносни съдове. Той доближи сърдечния орган до устата си и отпи голяма доза жизненоважна течност, която тутакси го дари с още сила и мощност.
  Когато изсмука и последната капка кръв от сърцето, той го захвърли настрани и клекна до убитата жена. Под гърдите ù зееше огромна дупка, пълна с прясна кръв, която всеки момент щеше да се съсири! Той се наведе над тъмния отвор и запи жадно. Яростният му рев се бе превърнал в грухтящ стон, изразяващ някакво уродливо задоволство. Звярът ликуваше, окрилен от безконечното удоволствие, последвало това  варварско светотатство.

  "ВИНОВНА!" - тази дума отново се появи в лишеното от здрав разум съзнание на Бенджамин и го накара спре за миг. Налудничавите мисли трескаво се въртяха в помътнелия мозък, давайки му все по-безумни идеи. Той реши, че трябва да се изгаври по най-долния начин с все още кървящия труп.
  Разкъса всички дрехи на старицата, след което вдигна голото ù туловище с вещина, пренесе го до дървената барака зад къщата и го закачи за гърба на една от големите куки, предназначени за месо.
 "Виновна!"
  Той бръкна с лявата ръка в дупката на шията, а с дясната хвана главата и я наклони рязко назад, чупейки врата на клетата жена. После взе една голяма и дебела тояга, която набута отзад, в аналния й отвор, а накрая вдигна една мръсна маратонка, небрежно захвърлена в някакви цветя и злобно я напъха в зейналата уста.
  Сладострастни вълни на някаква изродена гордост преминаха по тялото му и той се закикоти зловещо, сякаш се подиграваше на неестествено разположения труп.
 
                       ..................

  Кристина бе първата виновна, изтърпяла своето наказание. Имаше още хора, които чакаха своя ред; още провинили се, които трябваше да получат възмездието си. Защото светът се нуждаеше от ред, справедливост и сила. А силните винаги трябва да побеждават.
  Бенджамин тръгна щастлив и удовлетворен от действията си. Той остави оскверненото тяло и бавно пое по пътеката, водеща към неговата вила. Луната се движеше по своята невидима диря, като бавно и неусетно достигаше върха на планината, която скоро щеше да я погълне.
  Тази нощ Бенджамин щеше да заспи спокойно, много по-спокойно от предишните си нощи!

    ... следва продължение...