Зоя пак се събуди с безмълвен писък в съзнанието, с блясък на ужас в широко отворените й очи. Капки ледена пот се стекоха от челото й. Отново й се беше явила в съня й. Какво беше тя - бледото, сребристо сияние, наподобяващо толкова много сестра й? Призрак ли беше, зъл демон, който я измъчваше или мълчалив ангел, който искаше да я предпази от поредната й грешка? Беше постигнала всичко в живота – съпруг, който безропотно я следваше и удовлетворяваше всяко нейно желание, деца, които бяха на върха на успеха, имаше луксозни жилища, както и децата й. Чувстваше се велика в собствените си очи. Всичко това беше го постигнала с много труд, но и с още нещо.
Сестра й – тази нещастница, която беше починала от тежка болест. Беше отдала живота и здравето си, за да помогне на децата си. Защо отново й се явяваше в съня и я мъчеше?
Сестра й Мария беше красива, мила, добра. Хората бяха пленени от смирената й усмивка, която изпълваше сърцата им със светлина. Мария беше щастлива, беше сгодена за любимият с ...