Възмущение

Nov 30, 2017, 4:19 PM

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

852 1 4

1 мин reading

Къде водиш детето, 11 ч. вечерта е? – попита медицинската сестра младия човек, който буташе инвалидната количка със седнало в нея момиче.
Ами на гости, – отговори усмихнато той.
Ама как така, по това време ли, тя трябва да си ляга – възмутено нареждаше тя, вървейки до него, опитвайки се да ги спре.

Гумите на колата изсвистяха под носа ѝ, оставайки следа от смеха на младия човек и въпросното дете-момиче/жена, което имаше желание да излиза и да се забавлява, защото беше вече на 32 години.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lusibo (Людмила Борисова)

2017-12-05T11:06:10+02:00

много при това, в момента това се опитвам да правя, а докато назрее, ще продължавам с миниатюрите Благодаря
Довереница (Дочка Василева)

2017-12-04T23:24:02+02:00

Ще бъде интересно да се разгърне. Има хляб в тази тема
lusibo (Людмила Борисова)

2017-11-30T22:51:31+02:00

да, лаконично е... може би в бъдеще ще го пресъздам в разкази...благодаря
Plevel (Силвия Илиева)

2017-11-30T20:32:02+02:00

Лаконично и запомнящо се!

Възмущение

Свързани произведения

Comments

Random works