Взрив

Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо. 

Няма много събития,  предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето. 

И така,  аз избухнах...

Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха на билборда зад мен в опит да си направят самореклама,  макар и по един извънредно идиотски начин. На по-напредничавите им се стори непрестижно да останат размазани върху осрания от птиците винил и да изпопадат в прахоляка след време. Затова тържествено се понесоха към Слънцето с амбициозната бизнес идея да се рециклират до златен конденз и да се стекат под формата на автономен,  искрящ, любовен графит върху белия купол на Тадж Махал. 

Пресрещна ги един неразумен, млад вятър с душа на андрогин и обречен на доживотна ерекция впрочем,  който  незаподозрял ищаха им за бързо израстване се изплаши,  че имат намерение да се самозапалят показно от любов. 

Подсвирна удивено,  защото и той би го направил, ако можеше,  но вместо това се мухлевеше около плажовете и се впечатляваше от всевъзможните фалически символи пръснати навред: надут до пръсване найлонов  банан, бутилки от кола,  забити в пясъка; фасове,  забити в пясъка; затворени чадъри,  забити в пясъка и парчета диня,  поднесени с върховете нагоре...!

Жените разтваряха широко крака към лицето му , щом усетеха че приближава. Приласкаваха го с ръце към знойните си тела,  към кльощавите си междукрачия, към опърпаните си тазове. Насилваха го да влезе под ластика на банските им. По-загорелите се обтриваха с кубчета лед от коктейлите и кюрасото засъхваше по лицата им....А той едва успяваше да оближе потта между гърдите им и солта от коремите им, и се раздираше от желание да еякулира върху трапчинките над задниците им, но едниственото,  което постигаше с вятърничавите си  изстъпления бе да разпердушини  зле укрепените чадъри в свободната зона и да сбута водните колелета пред вишката на спасителя така, че те се пръскаха със съдбовния грохот на ръждясали подводници.

Уморен от чакане някога да порасне до мастит облак с тежки, поройни, тропични оргазми,  младокът  пресрещна атомите ми на точно десет хиляди  метра надморска височина, където въздухът беше доволно разреден,  което от своя страна водеше до по-нисък разход на гориво.  

Посрещна ги, търпеливо обгърна раменцата на всеки един от тях, мълчаливо посочи с пръст Земята и те видяха неприлично разголеното ми сърце под гръдната кост, което като по чудо не беше се пръснало, само  защото книгата,  под която спях в онзи фатален миг не беше моя и то се надяваше,  че някой ден поне тя ще изпадне от небето, за да може да я върне в библиотеката. Това беше причината стоически да остане на мястото си и да разлайва кучетата, като нито за миг не предположи,  че взривът, впрочем,  е негово скромно дело. 

Милото ми сърце...

 Тогава, в този вълшебен момент атомите ми се оживиха. Втурнаха се бясно надолу, залутаха се около мен, запрепъваха се като слепи новородени. Изблъскваха се в напреварата отново да ме изградят,  да ме направят цяла, да защитят сърцето ми  и да ми скопосат усмивка,  защото разбраха, че с изчезването си ми бяха отредили неравностойната съдба на пробита тарамбука. Успяха някак. Не можаха да ме повторят същата,  но и така се харесвам...

А, и да! Веднага след това сключих безупречен контракт с моята цялост:

Да посетим Тадж Махал заедно.  Да се наплескаме с къна и чътни от червени джанки и да изпушим всяко растение,  корен или конопена калъфка от възглавница, познати по тези земи.

В замяна на това да не допуснем (пак заедно) нито една стихия да гризе и стряска сърцето ми, докато спя на хамака. 

Случва се, всъщност...

Усещам езика на вятъра с андрогинна душа върху кожата си понякога. Но това е само,  когато посрещам пълнолунията на открито, с разпуснато покрай тялото ми сари,  в същия онзи нещастен хамак и случайно разлея част от дайкирито върху гърдите си. А и защо да лъжа. След първия път вече нямаше нищо случайно и така започнах да сътворявам пълнолуния от нищото.

Любовта е навсякъде, какво да се прави...